Национална Априловска гимназия - Историята на деня на народните будители

Историята на деня на народните будители

  • Историята на деня на народните будители

    "Един народ, който има съзнание, култура,  писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!"

    Васил Друмев

     

    Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано с  години и десетилетия. Принос за това имат стотици и хиляди знайни и незнайни  книжовници, наставници и просветители, борци  за национално освобождениие, вдъхвали вяра в собствените сили на народа  за трудностите,  пред които пътят на историята ги изправял неведнъж.

    Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха и национална покруса след неуспеха в  Първата световна война. Сринатият възрожденски идеал за  мнозина  вещае  разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират  историческия опита да ги води. Те се вглеждат в най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл възстановяват  равновесието и духовния уют на българите:

    Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

    Инициативата за въвеждането на подобен празник  за първи път  тръгва от група учители от  Пловдив, в края на учебната 1908-1909 г. Тъй като нито един от българските възрожденци не бил канонизиран за светец, учителите решили да честват Деня на будителите на 19 октомври, когато се прекланяме пред паметта на небесния закрилник на българите - св. Йоан Рилски. След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец.

    На този ден точно е решено да се отдаде почит и на всички български възрожденци от Паисий Хилендарски до героите на Илинденско-Преображенското въстание.

    Министерството на просвещението също подкрепя и покровителства тази инициатива и празникът постепенно се налага в цялата страна. Цел на честването му е да се прославят хора на перото и книгата, на мислители и вдъхновители на ценностите на българската национална революция, на българското прераждане от етнос в нация, от средновековни хора в модерни граждани.

    Така от  местно събитие скоро честването се превръща в национално. Узаконяването му става  през 1922 г. Подписаният три години по- рано Ньойски мирен договор, откъснатите от територията ни български земи, тежките репарации и поруганото ни национално достойнство довеждат отчаянието и нихилизма в българското общество. Загрижено за упадащия дух, земеделското правителство на Александър Стамболийски се заема с учредяването на празници, които да повдигнат националното самочувствие. Пряк изпълнител на тази заповед е министърът на просвещението, писателят Стоян Омарчевски. Под негово ръководство все по-тържествено се чества празникът на Кирил и Методий. Организират се юбилейни тържества, посветени на Иван Вазов и на заслужили дейци като Стефан Бобчев, Борис Христов, Кръстьо Сарафов. Така Стоян Омарчевски и  интелектуалците по онова време – народният писател Иван Вазов, позабравеният в наши дни професор Беньо Цонев, професор Любомир Милетич и др.стават инициатори и за деня на народните будители

    На 31.10. 1922 г. Министерският съвет издава постановление, с което узаконява 1 ноември като Ден на народните будители. Определен е и редът и начинът на честването в столицата. То започва с молебен на площад „Св. Ал. Невски" в присъствието на високопоставени държавни служители начело с министър-председателя, министъра на просвещението, министъра на войната, минава покрай двореца и завършва на площад „Св. Неделя". С подобни шествия и прояви, но с участие на местни високопоставени лица, се чества Денят на будителите и във всички градове на страната.

    Въвеждането на новия празник правителството налага поради следните мотиви:

    „...А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България...Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни...”

    Празникът се чества до 9 септември 1944 г., след което е заличен по политически съображения. Възстановен е през 1992 г. от Народното събрание по инициатива и настояване на националното дружество „Мати Болгария”. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 година, когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

    Наскоро, в Деня на народните будители в София през 2010 г. студенти от СУ изобразиха като тиква и кратуна тогавашните министри Симеон Дянков и Сергей Игнатов и връчиха на бившия финансист номер едно на държавата диплома за антибудител. Година след това, през 2011 г. имаше не Ден, а Нощ на будителите. Тогава българските ученици излязоха тихо и със свещи в ръце, за да припомнят думите на Апостола на свободата "Всекиму ще се държи сметка за делата"

    А какво е първи ноември днес ?

    Първи ноември е онзи ден, в който спокойно можем да седнем и да обърнем поглед назад, в десетилетията, във вековете и да помислим за миналото, за да видим не само празника, но и символа. Символът на вярата, символът на спомена за миналото, което ще проправи пътя на бъдещето, символ на онова, което стои точно пред нас, но върху което ние така и не се замисляме. И най – вече да ни накара да си спомним, да се поучим, да се преклоним и да подражаваме, да продължаваме и никога да не забравяме. Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, творци, борци и герои.

    Да не забравяме и дълбок поклон пред всички учители , на които думата будител най – приляга. ” Будител” има санскритски корен - буда, който означава зрящ, буден. Това ни дава основание да приемем, че „народното звание" будител имат честта да носят всички учители, „зрящи” духовни водачи, изковаващи от слово най-мощното оръжие и да допълним  руския учен акад. Дмитрий Лихачов че: „Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. И чуждите завоеватели не можеха да поробят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй застанаха писмеността, езикът, литературата..." и българскте учители.