Национална Априловска гимназия - Априловото училище и чужденците учители в него

Априловото училище и чужденците учители в него

  • Габрово е важен град за българската просветна история, защото в него през 1835 година е открито първото новобългарско светско училище.

    Основано е по инициатива и чрез даренията на габровски търговци в Одеса – Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и други.

    Създаденото училище е предшественик на Априловската гимназия и е популярно като „Даскал Цвятковото училище” по името на Цвятко Недев Самарджиев, ученик на Неофит Рилски, и самият той преподавател дълго време в школото. В „Книгата на учителите” Цвятко Самарджиев е вписан под  №4, посочено е, че е назначен на работа от 1839 година.

    Училището се развива и от 1872 година се превръща в първата пълна гимназия в българските земи, наименована „Главно мъжко класно училище”.След близо две десетилетия, през 1889 година – време, в което се честват 100 години от рождението на Благодетеля Васил Априлов гимназията получава името „Държавна мъжка Априловска гимназия”.

    Без значение какво име носи школото, то е притегателен център за младежите от всички краища на българските земи, осъзнали потребността от образование. Априловото училище е люлката на новобългарското образование. Там българинът се  образова, от неговите среди излиза голяма част от интелигенцията, но същевременно привлича и чужденци, водени от мисионерство, търсещи политическо убежище или просто стремящи се да учат и да бъдат учени.

    В габровското училище в края на 19 и  началото на 20 век  освен българи преподават и творят и  26 чужденци.

    От Чехия идват Иван Немец и Франтишек Сплитек, преподаватели по математика.

    От Швейцария – Емил Кюпфер, учител по гимнастика.

    От Германия – Карл Любяк.

    От Хърватско – Антон Боснар и Стеф.Юринич, преподавател по естествена история.

    От Унгария – Колман Ронже, разпространяващ уменията си по гимнастика и латински език.

    От Австрия – Л.Барбар.

    От Русия – Ил.Квартирников,Алфред де Витт, Вяра Оранска.

    Останалите до 26 са от македонските земи/ ако те могат да бъдат наречени през този период чужда земя?!./

    От направените проучвания става ясно, че учителите чехи идват в България, поканени от Министерството на Народното просвещение, по конкретно от Иван Салабашев – българин, завършил в Чехия и работещ като помощник-началник в споменатата институция.

    В периода 1.09.1881 година – 1.09.1885 година по математика преподавал чехът Иван Немец, родом от село Хрище, община Бръхолия. Завършил техническо училище в Прага той идва в Габрово, за да подпомогне в образованието младите българчета и колегите си.

    Според спомени на негови ученици Иван Немец бил „човек на модерните тогава начини на преподаване”, държал на дисциплината, реда и чистотата, приличното държание и правилното стоене на чина, не търпял нехайно написани цифри. Бил извънредно точен и не се забелязвала у него никаква следа от „ халтавина или небрежност”.

    Вторият преподавател от Чехия – Франтишек Сплитек, бил родом от село Конец – Хрумъ, Ич.област . Завършил математика в Париж. Поддържал връзки с български, хърватски и сръбски студенти, в резултат на които станал член на Тайния славянски комитет там.Сплитек взел участие в Освобождението на Босна и Херцеговина от османска власт. През 1880 година пристига в България. Първоначално работи в Свищов, редактира педагогически вестник, основава и учителско дружество там. Обикаля българските и македонските земи в търсене на географски и етнографски материал за населението на държавата, в която работи. От 1.09.1889 година до 1.09.1892 година преподава по математика в нашето училище. Въз основа на познанията и натрупания опит в българските земи, става автор на редица учебници по математика за гимназиите и класните училища. След тригодишното пребиваване в Габрово се мести в Пловдив, където успява да създаде кабинет по дескриптивна геометрия.

    Учителите чужденци  в Априловото школо се изявяват и в гимнастиката. Такива са представителите от Швейцария и Унгария.

    От Унгария пристига кир Колман Ронже, родом от град Над Бечкерек, разположен по течението на река Дунав. Завършил осмокласна гимназия и педагогически курс за учители в родината си Ронже мигрира. Участва в полското революционно движение.

    В България първоначално пристига като строител по жп линията Русе – Варна. След това пред него се открива възможност за преподаване в шуменско училище по гимнастика и рисуване. На 28.07.1879 година е назначен в Априловската гимназия, в която преподава до септември 1880 година по гимнастика и латински език. Успява да достави от Унгария няколко гимнастически уреди, които няма къде да се съхраняват, поради липсата на гимнастически салон.

    Латински преподавал в рими и пословици, според спомени на негови ученици, което съдействало за бързото запомняне на чуждите думи.

    На 1.10. 1887 година е повторно назначен в Габрово, до 1.09.1888 година. Колман Ронже си извоювал прякора „Моржът”, поради обичаите му да спи на отворен прозорец и зиме и лете, да се къпе в ледените води на река Янтра, да се търкаля гол в снега и други.

    Ронже въвежда утринните разходки, бягането и ежеседмичните здравословни беседи сред учениците на Априловото школо.

    През май 1894 година, по покана на Георги Живков – министър на народното просвещение, в българските земи пристигат десет швейцарци, имащи за цел да издигнат учебния предмет гимнастика в училищата на едно ниво с останалите учебни дисциплини. След преминаване на курс по български език в Габровското училище е разпределен Емил Кюпфер, родом от с.Паерн, завършил курс по гимнастика в родината си. Тук работи от 1.09.1894 година до 1.09.1897 година като освен по гимнастика преподава и по френски език.

    Емил Кюпфер – първият от дясно

    Според годишните отчети на мъжката Габровска гимназия тя притежавала в началото на 90-те години на 19 век 16 гимнастически съоръжения, без наличие на физкултурен салон. Кюпфер въвежда упражнения на висилка, успоредка, греда, върлина, въже и други, упражнения с топки, гюлета, тояжки и въженца. Към учениците си бил много взискателен, но справедлив и внимателен. С неговото име се свързва създаването на Габровското гимнастическо дружество „Борец”, по-късно преименувано на „Юнак”. Споресд спомените на ученика Хр.Априлов, много негови връстници се записали за „борчета” и започнали „забавителните” упражнения под ръководството на Емил Кюпфер. Той се счита и за главния организатор на първите междуградски гимнастически игри .

    След тригодишното си преподаване в Априловото училище Кюпфер  се връща в Щвейцария, поради предложеният му висок пост в университета в град Морж.

    Преди появата му в Габрово часовете по спорт се провеждали само на открито и представлявали детски народни игри, народни танци и разходки.

    Днес  има идея в чест на 10 швейцарци- Даниел Бланшу, Шарл Шампо, Луи Айер, Жорж дьо Реджибюс, Жак Фардел, Виктор Роберти, Алоис Бюнтер, Шарл Дюванел, Август Векер и Емил Кюпфер, поставили началото на модерното физическо възпитание и спорт по нашите земи да бъде издигнат Мемориал в София, близо до Националния стадион „Васил Левски”.

    Освен гимнастиката, латинския, френския и математиката за кратък период преподаването на естествената история също било в ръцете на чужденец – хърватинът Стеф. Юринич, роден в село Петровина , Хърватско, завършил класическа гимназия и естествени науки и философия в университета в Загреб.В България идва през 1881 година отново по покана на министъра на просвещението, работи първо в Силистра, после в София , а от септември 1887 година до септември 1891 година преподава в Габровското школо. Организира кабинет по естествена история. Прави проучвания на пещерата „Бачо Киро” край Дряновския манастир.

    В началото на 20 век започва работа в Софийския университет по зоология. За една година бива и негов ректор.

    За всички останали чужди преподаватели предстоят проучвания.

     

    Автор: Клуб по проект УСПЕХ „Разкажи ми твоята история” с ученици от 9 в клас