Национална Априловска гимназия - История

История

  •    Благодетелят Васил Априлов

       В югоизточна Европа, на Балканския полуостров се намира българската държава, която има богата тринадеvascсетвековна история. от ХV до ХIХ век българските земи са под политически гнет на Османската империя. В началото на ХVIII век започва развитието на българските възрожденски процеси, част от които е борбата за национална просвета. В тези трудни векове, един от българските духовни центрове е малкият планински град Габрово, разположен в полите на Стара планина. Той се превръща в люлка на българското светско образование.

       Тук на 2 януари 1835 г. е открито Първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища.

      От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в поробените български земи.

      От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия.

      Нов етап в развитието на гимназията започва от 1988 г., когато на 25 януари Министерството на културата, науката и образованието утвърждава нов Статут на гимназията, С него тя се превръща в средно училище с хуманитарен профил, с курс на обучение от 8 до 12 клас, с национален прием на ученици, без ограничения в социално отношение.

     От 1992 година тя става държавно училище с името “Национална Априловска гимназия”. обособяват се четири профила - по български език и литература; по история, археология и етнография; по философия, социология и право и по култура, изкуствознание и естетика.

      Началото започва с разработването на учебните планове и програми и тяхното приложение от учебната 1988/89 г. Компетентни научни колективи от българските висши учебни заведения Софийският университет, университетите в Пловдив, Велико Търново и Шумен подготвят съдържанието и проблематиката на учебните програми като гаранция за новия образователен модел. Новите програми включват хорариум от часове по археология, етнография, езикознание, журналистика, реторика, основи на театралното дело, история на културата и др., както и специализирани практики в музеи, архиви, библиотеки, местни медии, археологически разкопки.

      Още през 1988 г. на първите приемни изпити се явяват 655 кандидати от 44 населени места в България, от които 120 с най-добри резултати формираха първия хуманитарен випуск на гимназията.

       Интересът към гимназията не намалява и днес. Това налага откриването на чуждоезиков профил с паралелки, изучаващи английски, френски и немски езици, а което се отговаря на съвременните нужди на българското общество. Източник на удовлетворение са отличният успех в края на всяка учебна година, както и реализацията във висши учебни заведения, в които постъпват 95% от възпитаниците на Априловската гимназия. Гордост за гимназията са учениците, приети за студенти във висши учебни заведения в страната без конкурсен изпит, след блестящо представяне на национални олимпиади по философия.

      Ученици от Априловската гимназия още през 1994/95 г. участват успешно и в специалните конкурси на фондация “Отворено общество” за едногодишно обучение в частни и държавни колежи в САЩ, както и успешно взимат езикови дипломи за немски език, в конкурс организиран от Австрийското посолство в София. От 1991 г. Априловската гимназия се присъедини към системата на асоциираните училища към ЮНЕСКО. Това дава възможност за ползотворна работа по основната тема “Националното самоопределение като отношение към световната култура”. Над 30 ученика участваха в списването на брошурата “Посетете България”. Гимназията е домакин и участник на националната изложба “Против ксенофобията, расизма, антисемитизма и нетолерантността”, взема участие и в субрегионален фестивал на гръцкия остров Хиос, посветен на 50-годишнината от създаването на ООН и ЮНЕСКО, в инициативата на организацията в Дубровник, както и в първия Младежки форум, изучаващ световното културно наследство. В Норвегия по програмата на ЮНЕСКО се проведе екологична експедиция “Боженка” в района на архитектурно-историческия резерват “Беженци” край Габрово и образователната програма “Околна среда и екологични проблеми” към Регионален център по околна среда и екология за Източна Европа със седалища Будапеща.

      Учениците от Националната Априловска гимназия имат безспорни успехи и традиционни призови места при участието си на много национални конкурси и състезания: исторически конкурс “Родолюбие” и литературните конкурси “Букварът на новото време”, “Език свещен на моите деди”, организирани от Международната фондация “Св.Св.Кирил и Методий” и др.

      Утвърденото българско литературно списания “Родна реч” и национални и регионални младежки литературни конкурси, отличават ежегодно поетичните ни таланти. В гимназията се реализират и първите издателски опити на младите поети - стихосбирките “Невинност е детето” и “Аквариум за неми песъчинки”. Авторитетът на гимназията се поддържа и от нивото на участниците ни в математически състезания - най-масовото математическо състезание в света “Австралийско кенгуру”, конкурсите на списание “Математика”, състезания по информатика и математическа и компютърна лингвистика.

      Учителският колектив представя сериозните си педагогически търсения чрез участие в семинарите на Педагогическата школа към Международната фондация “Св.Св.Кирил и Методий”.

       

        Историята в дати: 

    • 1832 - 20 юни - В.Априлов и Н.Ст.Палаузов започват в Одеса книга за дарения за новобългарско училилще в родното им място Габрово.
    • 1833 - 21 март - в Габрово е положен основният камък на училището.
    • 1835 - 2 януари - Неофит Рилски открива в Габрово Първото новобългарско училище.
    • 1840 - 24 април - сьздадена е в училището първата училищна библиотека в България, с дарените от Априлов и Палаузов книги.
    • 1840 - учителят Калист Луков открива в Габровското учиилще "по-висок, горен клас" за учениците, желаещи да продължат образованието си.
    • 1841 - 5 юли - Априлов завършва в Одеса своето второ и най-значително литературно-документално произведение "Денница на новобългарското образование".
    • 1847 - 10 април - В.Априлов написва своето завещание, с което оставя цялото си състояние на Габровското училище, спрепоръката то да се превърне в "училище за висока наука".
    • 1847 - 29 август - на събрание в Габрово Априлов открива подписка за построяване на нова училищна сграда.
    • 1847 - 2 октомври - в румънския град Галац прекъсва земният живот на Априлов.
    • 1851 - 18 април - положен е основният камък на новото училищно здание.
    • 1857 - октомври - Априловият стипендиант Тодор Бурмов реформира учебните програми и прави Габровското училище класно.
    • 1866 - излиза книгата "Габровското учиилще и неговите първи попечители" от П.Р.Славейков.
    • 1867 - учителят Йосиф Ковачев въвежда в Габровското училище за пръв път в България "звучният метод" на обучение.
    • 1871 - май - Априловите стипендианти Райчо Каролев, Иван Гюзелев и Петър Генчев съставят програми за седмокласно училище.
    • 1872 - Габровското училище се превръща в пьрвата в българските земи пълна гимназия, с наименование "Главно мъжко класно училище", а Девическото става петокласно.
    • 1873 - 26 август - тържествено освещаване на гимназиалното здание и преместване е него на Главното мъжко класно училище.
    • 1873 - 29 юни - завършва първият випуск на гимназията - Главното мъжко класно училище.
    • 1877 - 5 юли - габровци обзавеждат в гимназиалната сграда военна болница с двеста легла за руските бойци.
    • 1878 - 12 август - гимназията от общинска става държавна.
    • 1883 - 11 май - открит е в гимназията първият училищен музей у нас и първа музейна експозиция в Габрово.
    • 1889 - 20 юли - тържествено честване 100-годишнината от рождението на Априлов, гимназията получава името "Държавна мъжка Априловска гимназия".
    • 1897 - 2 октоомври - в гимназиалния двор тържествено са препогребани костите на Априлов, пренесени от Галац заедно с надргобния му паметник.
    • 1916 - 6 септември - гимназията става смесена.
    • 1926 - излиза книгата "История на Габровското училище".
    • 1935 - 1 ноември - пред гимназиалната сграда тържествено е открит паметникът на Априлов, построен от българския народ за 100-годишнината от откриването на Първото новобългарско училище.
    • 1955 - 2 януари - тържествено честване 120-годишнината на Първото новобългарско училище.
    • 1965 - 24-25 септември - научна сесия в Габрово с участието на най-изтъкнати учени от страната потвърждава, че Габровското учлище е Първото новобългарско.
    • 1972 - 18 май - международна научна сесия в Габрово по случай 100-годишнината на Априловската гимназия утвърждава историческото й място в развитието на българското средно образование.
    • 1972 - 20май - Априловската гимназия е наградена с най-високия тогавашен държавен орден "Георги Димитров".
    • 1973 - 5 юли - Министерският съвет решава в историческата сграда на Априловска гимназия да бъде учреден Национален музей на образованието.
    • 1981 - 21 април - тържествено откриване на новата сграда на гимназията в кв.Радичевец.
    • 1984 - проведен е национален конкурс за проектиране на ново Априлово училище, свързано с историческата й сграда в центъра на Габрово.
    • 1985 - 14 януари - тържествено честване на 150-годишнината на Първото новобългарско училище.
    • 1988 - 25 януари - утвърден е нов статут на Априловската гимназия, с който тя става специализирано средно училище с хуманитарен профил.
    • 1990 - 11 май - проведен е Първият национален семинар по литература и философия за средношколци. Семинарът става традиционен.
    • 1990 - приемане на първите паралелки с чуждоезиков профил - английски, немски и френски език.
    • 1991 - декември - в гимназията започва издаването на периодичен литературно-философски сбоеник "денница", като продължението делото на Априлов.
    • 1992 - май - започва издаването на периодичен литературен ученически сборник "Словесност:.
    • 1992 - 10 юни - Общинският съвет решава гимназията да се върне в историческата си сграда в центъра на града, като се запази и Музеят на образованието.
    • 1992 - 18 август - гимназията става държавна и свързана с Музея на образованието, под името Национална Априловска гимназия с музей на образованието.
    • 1996 - март - започват строителни работи в историческата сграда, като първи етап за връщане на гимназията в нея и изграждането на нови учебни корпуси.
    • 1996 - 2 септември - просветното министерство отделя Музея на образованието от Национална Априловска гимназия.