Национална Априловска гимназия - В навечерието на 1 ноември

В навечерието на 1 ноември

  • Честит празник!

    Денят на народните будители е празник, който показва почитта и уважението на българския народ пред апостолската роля на крепителите на духовността.

    1 ноември се отбелязва като национален празник от 1921г, с малки прекъсвания се чества до днес.

    В едно нелеко и несигурно време за нашата страна, всички ние трябва да бъдем обединени около идеята на такива светли празници и горди, че ги имаме. Във време на материални ценности, на преходността и угасващите традиции ние трябва и сме длъжни да съхраним тези нетленни и вечни сили – науката и стремежа към познание.

    Учителите и учениците на Националната Априловска гимназия поздравяваме всички, съпричастни с вечната кауза за наука и знание! Честит празник!

     

    Знанието е светлина

    Светлината на познанието и мрака на незнанието.

    Опозиционната двойка светлина – мрак или светло – тъмно е залегнала в представите за света още от неговото начало. Светлината като символ на хармония, благоденство и просветление, но и като среда, в която човек вижда всичко, и добро, и лошо, и красиво и грозно. Образът на светлината осветява житейския път, пътя на познанието и вечното търсене на човешката душа.

    Образът на светлината е обвързан  с темата за знанието и  с вечния стремеж към опознаване на видимия, заобикалящ ни свят, но и на инобитийния, изпъстрен с много екзистенциални въпроси,  до който  човек никога не може да се докосне, пребивавайки в тленния свят.

    Вечният стремеж към знание, вечното търсене и опознаване са устремите на човешката душа, с които тя никога не може да достигне до крайния отговор и да намери хармония, но стремейки се, опознава света и трупа знания. В едно материално и преходно измерение, човекът, като част от него, има възможността да съхрани и създаде ценност, която нито е тленна, нито материална. Ценност, която всеки би могъл да достигне, но малко имат волята и стремежа към нея, а тя е именно знанието. Знанието не само като форма, а истинско и трудно достижимо – знание за самите нас, за заобикалящия ни хоризонт и отвъд него. Опознаването на самите нас е един вечен стремеж, търсещ светлина и знание, търсещ хармония и вечен идеал, чистота и спокойствие, които са непостижими напълно. Но пътят към тях е важният етап, път, по който човек се сблъсква с мрака на непознатото, на неведението, но се откъсва от него, намирайки светлината на новото познание, макар да знае, че този мрак ще се появи пак и отново ще премине през перипетиите до заветния светъл лъч на знанието.

    Ако разгледаме знанието като научен термин, бихме нарекли незнаещия – тънещ в неведение, а знаещия – просветен, но знанието е много относително понятие, тъй като човек може да е изключително интелигентен, да знае много, но да е загубил истинското познание за ценности, морал и духовна цялост. И тук отново идва мотивът за тънещия в бездната на мрака, на непознаването и смело стъпващият по светлия път на знанието. Но и най-просветеният ще е вечно търсещ, защото знанието е един неизчерпаем ресурс като светлината, която ни докосва всеки ден. И след нощта идва светлината на деня, минавайки през един несвършващ кръговрат. Затова можем да наречем знанието неизчерпаема светлина озаряваща човешката душа.

    Калоян Христов, 12 а клас

    Национална Априловска гимназия

    Инициативи на Национална Априловска гимназия за отбелязване на Деня на народните будители:

    - Поднасяне на цветя на паметниците на будители в Габрово в знак на почит към паметта им и техния дълг.

    - Колективна рецитация на стихотворението на Ран Босилек „Бяла спретната къщурка”.

    - Участие в конкурса на Националния музей на образованието „Знанието е светлина”.