Национална Априловска гимназия - Лауреатът

Лауреатът

  • Националната Априловска гимназия бе избрана от Министерството на образованието и науката за домакин на XXXVI Национална олимпиада по български език и литература, която се проведе на 9.04.2017. Класирани до финалния етап са Мирела Казакова – 11 г клас, Ива Ранковска 12 б клас и Ана Мария Българова 12 г клас.

    С гордост Ви съобщаваме, че Лауреат на олимпиадата по български език и литература е Ана Мария Българова. Освен с афинитета си към творческото писане и езиците, ученичката е и талантлив сценарист и режисьор, съавтор на спектакъла „Защо пилето пресече пътя на строфите“

    Ана Мария Българова - литературен профил

    1. Представи  се…

    Човек, който постоянно издирва пресечната точка на науката и изкуството, но умът му клони към рациото, възможностите - към изкуството, а интересите упорито дърпат и в двете посоки. Което само по себе си не е лоша комбинация, но не е винаги ефективно, особено когато умът настоятелно работи и се съпротивлява на нуждата от почивка.

    2. Какъв е пътят, който измина до днес…

    Предизвикателен, слава богу, и поучителен. Пълен с множество лични сизифовски върхове и също толкова лични малки триумфи.

    3. Какъв е пътят пред теб? Кои са хоризонтите, към които тръгваш?

    Пътят е примамлив със своята неизвестност, но е още по-предизвикателен. Няма хоризонти, има само вертикали, а някъде отвъд тях има недостижим абсолют и вътрешен мир.

    4. Кои са литературните светове, в които се събуждаш?

    Истински и истинни, защото когато не са такива не се събуждам, а само сънувам. По принцип клоня най-вече към онази литература, която предава универсалните и чисто човешки тегоби на личността. През останалото време клоня към нехудожествена литература. Към поезия клоня винаги.

    Важните за мен книги: „Човекът, който се смее“ на Виктор Юго, „На изток от рая“ на Джон Стайнбек, „The mysterious stranger" на Марк Твен. А личните ми открития в българската литература през тази година са романът „Хоро“ на Антон Страшимиров и „Иконите спят“ на Гео Милев.

    "Ето защо вярвам, че свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света. И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката, която си избере. И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида. Защото, ако тържеството на човека може да бъде убито, значи ние сме загубени." 

    /13-та глава от „На изток от рая“/

     И цитат от „Към върха“ на Пейо Яворов

    "Нагоре, към върха!" И глъхне далече

    зад пътника глъка и шум нетърпим,

    и чезнат равнища пребулени вече

    зад него, там доле, от пластове дим…

    А ето и върха! Надоле окото

    напразно през облак ще дири простор

    отгоре еднакво далеч е небото,

    загадка бездънна пред слабия взор...

    Пустиня без ехо и зима всевечна,

    и нощ без начало - и нощ безконечна.“

    5. Сподели личното си вписване в Легендата на Априловото школо.

    Попаднах на хора и станах човек. Открих ментор, който може би дори не подозира, че е такъв, но на когото, смея да твърдя, дължа развитието си. Разбира се, започнах все по-често да се случвам в нощно време и от всякакъв режим не остана и желание за нищо друго, но това са битовизми.