170 години от смъртта на Васил Априлов

• На 2 октомври 2017 г. се навършват 170 години от смъртта на благодетеля  и основател на първото светско взаимно училище Васил Априлов и 120 години от пренасяне на мощите му от гр. Галац в Габрово. Ако трябва с няколко думи да оценим неговото хуманно дело, то те биха звучали така : „Посветил себе си и своето състояние на българското образование”.

  Роден в превратната 1789 г., годината на Великата френска буржоазна революция, променила хода на историята и мисленето на хората, прогласила свободата, равенството и братството като основни човешки достижения, израстнал в занаятчийско Габрово и възпитан в добродетелите на Балканджиите, В. Априлов посвещава живота си на „ползу роду”. Получил високо за времето си образование  в Москва, Брашов и Виена, преоткрил българския си корен и българите чрез книгата на славянофила Юрий Венелин „ Древните и някогашни българи...”, заобичал сънародниците си, габровският просвещенец им подарява училище, подарява им мечта за едно по-светло и различно бъдеще и ново начало. По пътя към постигане на мечтата си, нашият съгражданин обединява усилията на други патриоти, мислещи като него. Пръв е Николай  Палаузов, следват го Иван Бакалоглу, братя Мустакови, цариградските българи, жителите на Габрово. Всички те даряват средства - пари, труд, подкрепа и полагат основите на модерното българско училище, отворило врати и посрещнало първите си ученици на 2 януари 1835 г.

  Възрожденски безкористно е Априловото родолюбие. С мисълта за „святата длъжност на патриота” той гради училището в отечеството си - Габрово, търси и подготвя учители, клейми гръкоманите, доказва нуждата от всеобхватно образование и е негов всеотдаен строител, отстоява първенството на живия народен език в развитието на културата.

  Априловият патриотизъм е съчетан с най-здрав демократизъм. За Априлов „школата е обща” и за учение в нея не се плаща „ни една пара”, училищният правилник е задължителен за всички, а училището се ръководи от народни избраници, които дават отчет пред учители, ученици и техните родители за делата си.

  За няколко години след отварянето си взаимното габровско училище се превръща в притегателен център за българите от различни български краища, а по примера на училището се създават подобни школа в Копривщица, Пловдив, Елена  и в десетки други селища. Началото е положено. Следват години на усилен труд, на утвърждаване на българското училище, на създаване на класни училища и Гимназии, сред които най-авторитетна е Габровската гимназия, чийто наследник е нашето училище. Полагат се основите на  съвременния новобългарски език и литература, пораства самочувствието на българите, засилват се стремежите им към свобода и независимост, към създаване на  българско отечество. И в основата на тази промяна стои В. Априлов и създаденото от него взаимно училище, учещо българчетата на патриотизъм и човешки добродетели. Думите на блъгодетеля: ”Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си”...са живи и до днес  и сочат посоката на всеки млад човек, прекрачил прага на българското училище.

  Големите заслуги на В. Априлов за развитието на българското образование, на габровци и на българската нация са оценени по достойнство от габровската общественост. Затова, когато на 2.октомври 1897 г. се навършват 50 години от смъртта на В. Априлов габровската община и обществеността вземат решение за пренасяне костите на благодетеля от гр. Галац, където е погребан през 1847 г. в родния му град Габрово. Родината приема своя син и му отдава заслужена почит и уважение. Поклон пред името и делото на Априлов.

  

  

  Снимките са предоставени от Исторически музей - Габрово и специално от г-жа Даниела Цонева