Национална Априловска гимназия - 140 години от освобождението на България

140 години от освобождението на България

  • Преди 140 години, на 3 март 1878 г. в предградието на Цариград - Сан Стефано възкръсна българската държава. Освобождението ни от петвековното османско робство беше донесено на щиковете на руските войни и на българските опълченци.

    Пътят към свободата ни беше изпълнен с безброй страдания и жертви, с героични дела и примери на мъжество, които разкриват силата на българската нация. Мъдрецът Паисий Хилендарски пробуди българите и им показа, че те са народ със славно минало, габровците Васил Априлов и Николай Палаузов подариха на нашите сънародници ново модерно училище, Неофит Бозвели и Иларион Макариополски принудиха Гръцката патриаршия и султана да признаят, че в многонационалната Османска империя живеят българи и те са най-многобройното християнско население на Балканите.

    Патриотите и революционери Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов и Христо Ботев подготвиха българите за борба, чиито връх е Априлското въстание през 1876г. Саможертвата на априлци, паметните боеве при защитата на Батак, Перущица, Дряновския манастир, геройската смърт на Георги Бенковски, Панайот Волов, Цанко Дюстабанов, избитите невинни жени, деца и старци разтревожиха съвестите на консервативна Европа и предизвикаха нейната намеса в разрешаването на българския въпрос.

    Избухналата през 1877-78г. Руско-турска война е резултат от тази европейска политика и достоен завършек на българската национално-освободителна революция. С преминаването на р. Дунав през юни 1877г., с решителните боеве при Шипка и Плевен, със зимното настъпление през Балкана руските войни се сражаваха, за да освободят брата-християнин от петвековното турско робство. Имената на руските генерали-Гурко, Скобелев, Радецки, Дерожински, Столетов са само малка част от героите на Освободителната война. По пътя от Кишинев до Егея, заедно с руските войни-освободители крачат и българските опълченци.

    През нощта на 20 срещу 21 юни 1877г., когато опълченците с трепет целуват земята на Свищов, те вероятно са си спомняли не само Ботев, Левски и Караджата, а и едно няколковековно мълчаливо мъченичество на един народ, който въпреки насилието и асимилацията от османската държава и гръцкото духовенство отказва да загине, въпреки че е бил най-забравеният етнос на Балканите. И те, опълченците са неговите достойни освободители. Героизмът им, проявен в боевете за Стара Загора, Шипка и Шейново, зимното стоене на Старопланинския проход, походът им до Сан Стефано нареди нашите опълченци сред героите на българската свобода.