Национална Априловска гимназия - 172 години от смъртта на Васил Априлов

172 години от смъртта на Васил Априлов

  • На 2 октомври отбелязваме 172 г. от смъртта на В. Априлов и 122 г.от пренасяне на мощите на бележития габровец в родния му град. Това е ден на почит и преклонение  пред величавия подвиг на нашия съгражданин. Ден, в който за пореден път се връщаме към славното време на Българското просвещение, когато да работиш в полза на народа си е дело, достойно за уважение и предизвикващо възхищение сред съвременници и потомци. Всяка година на този ден, ние, възпитаниците на НАГ и съгражданите на Априлов, си припомняме за него и с благодарност свеждаме глава пред гроба му.

    Ако трябва с няколко думи да оценим  хуманното  дело  на В. Априлов, то те биха звучали така : „Посветил себе си и своето състояние на българското образование”.

    Роден в превратната 1789г., годината  на Великата френска буржоазна революция, променила хода на историята и мисленето на хората, прогласила свободата, равенството и братството като основни човешки достижения , израснал в занаятчийско Габрово и възпитан в добродетелите на балканджиите, В.Априлов посвещава живота си „на ползу роду”.  Получил високо за времето си образование  в Москва, Брашов и Виена, преоткрил българския си корен и българите  чрез книгата на славянофила Юрий Венелин „Древните и сегашни българи...”, заобичал сънародниците  си , габровският просвещенец  им подарява  училище, подарява им мечта за едно по-светло и различно бъдеще.

    Думите на благодетеля: „Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си...” са живи и до днес  и указват  посоката на всеки млад човек, прекрачил прага на българското училище. Те ни задължават да продължим  неговото дело, вдъхновяват ни за нови смислени дела.

    Всяка година, заставайки пред гроба на В.Априлов, ние, учениците на НАГ, благодарим на благодетеля и поднасяме почитанията си на признателност и уважение. Поклон, благодетелю, нека е светла паметта ти.