Предизвикателството да „влезеш в обувките“ на средновековния книжовник
По случай Деня на народните будители на 2.11.2022 г. една от залита в Априловото школо се превърна в скрипториум и така подобаващо се отбеляза 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“.
Учениците имаха за задача да влязат в ролята на средновековния книжовник, който разпространява книжнината чрез преписи, а някои дори се изявиха като калиграфи, като направиха свой вариант на препис на „История“-та, ползвайки ръкописа на Влад Гладичов, книжовник, роден в Габрово и преписвал текста на Паисий около 1809 г. в Русе от хилендарския проигумен Пантелеймон. Събитието се проведе под вещото ръководство на д-р Десислава Узунова, възпитаник на гимназията, и по настоящем асистент в катедрата по „Кирилометодиевистика“ към Факултета по славянски филологии на Софийския университет. А наставник и ценен помощник на младите „книжовници“ бе и проф. Маргарет Димитрова, също от катедра „Кирилометодиевистика“ към Факултета по славянски филологии на Софийския университет, която е и ръководител на проекта: „Зографски дигитален архив в СУ „Климент Охридски“, като и на славистичния екип, който описва и изследва ръкописа и преписите на „История славянобългарска“.
Преди началото на преписите д-р Узунова запозна присъстващите ученици и учители с любопитна информация за живота и делото на Отеца, посветил „История“-та на народа и на неговото възраждане. Тя представи и делото, и труда на преписвачите на ръкописа, говори за създаването и разпространяването на различните преписи. Оказа се, че, противно на очакваното, повечето преписвачи не са принадлежали на монашеските среди, а принадлежали и към белите духовници – енорийски свещеници или са били миряните, т.н. „белци“
Макар че на всички е известна утвърдената представа, че Паисий поставя началото на Българското възраждане, делото му всъщност носи повече белезите на средновековната традиция, неговите възгледи и убеждения утвърждават не само националната идентичност, но и препотвърждават християнската принадлежност на българите. „Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи“, е заветът на Паисий към поколенията. В днешния ден ние, учениците от Априловската гимназия, на дело потвърдихме принадлежността си към този завет, ставайки част от дългата преписваческа традиция, която увековечава и съхранява във времето непреходната стойност на първата „история на българите“.
Илина Таскова, профил български език и литература, XI а клас
Снимки: Теодора Станчева, IX а клас