Национална Априловска гимназия - Портрет на писателя като млад

Портрет на писателя като млад

  • Иван Ненов - ученик в 11 г клас, класиран на трето място в Националния литературен конкурс „Млад писател“ - Коледа 2020 година. Пише стихотворения, разкази и есета. Очакваме текстовете му на страниците на юбилейния брой на „Денница“.

    • Кой си ти?

    Представям си често и мечтая. Аз съм човек, който много цени мечтите, защото ги възприема като отговорни за създаването и укрепването на великия дух. Мога да определя цялата същност на един човек, стига да разбера какво си представя вечер преди сън. Човек е точно толкова добър, колкото и най-съкровените му мечти.

    • Сподели литературните си пристрастия...

    Вкусът ми за литература е донякъде особен. Винаги най-много съм харесвал класиката и винаги съм търсил философския смисъл в произведенията. Ако става въпрос за литературни движения, голямата част от любимите ми автори са реалисти. От поезията предпочитам символистите. Но все пак, ако трябва да обобщя, ще кажа, че добрата литература надхвърля рамките на жанрове и движения.

    • Четеш - кога, какво и защо...

    Чета практически постоянно, винаги когато имам време. Чета, защото намирам удовлетворение в четенето. Четенето наистина може коренно да промени човек. Когато започнах да чета, дори не осъзнавах защо го правя. Но дори и тогава усещах, че четенето е нещо, което има смисъл. Сега все още усещам същото.

    • Пишеш - кога, какво и защо...

    Далеч не пиша често, макар  писането  да е едно от най-удовлетворяващите ме занимания. Любимият ми жанр е поезията. За мен стиховете притежават особена магия и будят у четящия огромно възхищение. И ако писането често е неприятно, то никога не е досадно и винаги ще буди у мен безкрайно възхищение и удовлетворение.

    • Какво добавят към личността ти литературата и писането...

    Бих казал, че литературата е стожер на моята личност. Винаги съм имал увлечение към литературата. Няма нещо, което да ме е научило на повече от книгите. Повечето хора казват, че се учили от хората, които познават и от това, което са изживели. Аз никога не съм смеел да твърдя подобно нещо. Повечето ми мнения, представи, преценки, мечти са родени под влиянието на литературата. Вярвам, че това мое активно търсене на истината,  е спомогнало много и ме е накарало да вярвам дълбоко в това, което мисля.

    Началото е  в думите:

    • СМИСЪЛЪТ

    Винаги има смисъл, а дори да няма, наша работа е да създадем такъв. Ако лишим нещо от смисъла, то тогава го лишаваме и от смисъла на съществуването му. За нас е много лесно да посочим нещо и да кажем, че няма смисъл. Но нека помним, че  и едно безсмислие може да осмисли цяло съществуване.

    • СВОБОДАТА

    Свободата е най-неприятна, когато стане реалност. Тя притежава невероятна красота, когато мечтаем, говорим, пишем, мислим за нея, но когато се освободим разбираме, глупостта, която ни завладява постоянно. И човекът ще разбере иронията на живота, когато си каже: „Ето, аз съм свободен, но все още съм аз.“

    • ДУМАТА

    Думите значат много малко. Хората са изключително случайни и думите им също са случайни. Отнема само момент на една изречена дума да изчезне във въздуха като дим. Това е много тъжно, защото за мен думата може да е цял свят, с  разнообразието му, с всичките му нюанси.

    • МЕТАФОРАТА

    Няма съмнение, че метафората е висше изкуство, крайно трудно за усвояване и владяно от твърде малко хора. Една единствена метафора може да промени всичко. Метафората, в комбинация със съмнението и жаждата за знание, може да дари живот на мъртвата идея.

    • ИСТИНАТА

    Истината в днешно време е в упадък. Светът, в който живеем, е станал по-относителен от всякога, което може да бъде пагубно. Малко са хората, които биха могли да си позволят да вярват в релативизма. Липсата на абсолютен морал, може да е идеал за великия човек, но е деморализация за обикновения.