Национална Априловска гимназия - Моята първа лагер-школа

Моята първа лагер-школа

  • МОЯТА ПЪРВА ЛАГЕР-ШКОЛА

    Денислав Иванов, 8 а клас

    Сутринта на единадесети ноември тридесет и шест ученици от Националната Априловска гимназия потеглихме към Ботевград (несъмнено всички очакваха уникални преживявания и много щастливи емоции). За нас от осми клас предстоеше първото пътуване като възпитаници на НАГ.

    Първа спирка - село Врачеш

    Като пристигнахме, всички бяхме изумени от сгушеното между върхове селце. Впечатлихме се и от десетките деца и неколцината учители, застанали в близост до нас, за да се окаже, че това са партньорите ни от 125 СУ “Боян Пенев” от София.Дори нямахме време да се запознаем. Учителите ни поведоха през светове, през времето към срещи с майстори, традиции и обичаи.

    Удивлението от всичко бе видимо. От разговорлив майстор бъчвар чухме интересни и интригуващи истории за занаята му и за интереса на днешните хора към дървените съдове. Странно, поне за мен, бе изключителната тишина, която се бе запазила около нас, когато той говореше. Несъмнено бе колоритна личност (която ако имам възможност, бих искал да опозная по-добре), но и сръчен човек. Показа ни колко усилия и дисциплина изисква занаята и бе отворен за всякакви въпроси, бърборив човек открихме във Врачеш.

    Продължихме към срещата с майсторите на икони и църковни предмети. Посрещнаха ни отново дружелюбни хора, които несъмнено се опитваха да не скриват голямото си въодушевление от нас. Все пак една жена от цеха за църковни предмети ни призна,че е смаяна от почти всички ученици. И ние бяхме много доволни, тъй като получихме малки икони и сладко за почерпка. Разгледахме цеха, а учителите ни дадоха знак ,че трябва да потегляме и всички като рояк малки и работливи пчелички тръгнахме.

    Като стигнахме всички в превозните средства, се отправихме към женския метох в близост до селцето. Пътувахме по тесен и разбит път. Ние обаче мислехме само един за друг и в неспирни разговори, неусетно стигнахме до светото място. Слязохме и пристъпихме в друг свят. Това място бе като от приказките. Магия и старина са погълнали цялото околие и ние се почувствахме като предците си. В този момент нашият екскурзовод, кметът на селото, ни поведе. Прекрачването на прага към храма бе сякаш още по-магично, тъй като вратичката бе ниска и с много висок праг-смирение и доброта изискваше преходът. Гледката вътре бе изумителна (невъзможна да се опише). В редица като войници влязохме в църквата, където някой от нас запалиха свещички и слушаха поучителни разкази от майката игуменка на метоха. Впечатляваща бе и камбаната, която биеше от високата круша в двора на метоха,разказаха ни, че се вярва-крушата е от времето на създаването на светата обител.

     Втора спирка – Ботевград

    Като пристигнахме в Ботевград бързо разтоварихме своите куфари и получихме малко време за почивка. Почивката мина като за секунди и се отправихме към конферентната зала на хотела, където десетки нови и непознати учители обявяваха отборите. Минаха един, два, три отбора и така всеки си намери мястото. Лагер-школата бе посветена на паметта, традициите и обичаите и поради това и отборите носеха имена като: “Нестинари”, “Богоявление”, “Васильовден”. Трима от нас, от априловците, бяхме капитани.Останалите станаха важна части от отборите.

    Още с обявяването на отборите ни дадоха и задача. Първата беше логическа. Видя се, че тя затрудни много от отборите и само два от тях взеха максималните точки. В моя отбор имахме различни идеи, не се познавахме, бяхме на различна възраст и накрая получихме два от възможни три верни отговора. Тази задачи стресна немалко хора, няколко по-малки от мен се уплашиха и решиха, че няма да успеем да направим нищо и вярвам, че точно в този момент аз изпълних ролята си на капитан.

    Втората задача бе актьорска и изискваше участието на целия отбор. Трябваше да представим своя празник като възстановка. Моят отбор бе "Нестинарството". Определено всички се постарахме много. Аз виждах задачата като една планина, която всички задружно трябва да изкачим. Знаех, че съм правил това десетки пъти, но разсъждавах как да провокирам няколко човека от моя отбор да съучастват. В отбора ми имаше както хора, на които нищо не им се прави, така и такива, които се притесняваха.

    След като измислихме какво ще правим, заедно решихме, че най-добре за всички би било да репетираме, но всички бяха толкова уморени сякаш сме катерили Шипка пеш без спирка, лично мен ме болеше главата, тъй като не се бях спирал и почивал от повече от четири час. Репетирахме, а после вечеряхме по отбори.

    Започна представянето. Ние бяхме последният отбор, който представяше, и като такъв трябваше да направим добър завършек на вечерта. Вярвам, че се представихме артистично, всички участваха. Въпреки това обаче в много от моите съотборници личеше притеснението.

    Ден втори. На сутринта, след като бяхме отпочинали, със съквартирантите ми слязохме при отборите си на закуска. След нея веднага продължиха игрите.Получихме третата задача. Трябваше да измислим продължение на приказката за "Чиракът на дявола". Писахме. След няколко часа работа ни изведоха на разходка в историческия музей на Ботевград (където научихме нови и интересни неща ), а след това видяхме Ботевград от високо. Изкачихме се в кулата, която е разположена в центъра на града.

    Следобедът бе свързан с нова задача, един от отбора има право да види известна картина на български художник и трябва да обясни на останалите какво да нарисуват. Определено не се справихме. Дойде ни неочаквано тази задача, но вярвам успяхме да изискаме от себе си с други очи да започнем да гледаме на света.

    Последната задача ни върна към артистичното, но и към задълбоченото и аргументирано изследване, трябваше да измислим отговор на въпроса; "Какво ще стане, ако утре електричеството изчезне". Определено имахме да покажем какво можем и вярвам го направихме с интересна, фантастична и приковаваща вниманието история. Тя бе разказана от един уникален човек от по-големите.

    Вечерта завърши с дискотека с дрескод „От бабината ракла“. Повечето представиха нещичко от родители или прабаби- бяха чавдарчета, ловци или в народни носии, с интересни бижута. Музиката и шегите продължиха до късно.

    На следващата сутрин експедитивно си сгънахме багажите, закусихме, наградиха победителите и си казахме "чао“, пожелахме си и нови срещиJ

    Трета спирка - Къкрина

    Приключението ни в Къкрина или по-точно в "Къкринското ханче" бе много интересно за нас, научихме нови неща за нашата история за Левски и залавянето му.

    Преживяването ни в Ботевград бе незабравимо и не съмнено почти всички бихме искали да повторим това приключение. На ново място с нови задачи, с нови настроения, но с вече познатите приятели от София.