Национална Априловска гимназия - 188 години Априлово училище

188 години Априлово училище

  • СПОДЕЛЕНОТО СЪКРОВИЩЕ

    Сто осемдесет и осем години от времето, в което се ражда идеята българинът да бъде образован. И още – години на непрестанна борба с варварство, с огън и отрицание, с разрушение и циничен възторг от унищожаването на духа.

    Сто осемдесет и осем години на съпротивление срещу хаоса, на битки срещу онемяването на нацията и на желание да се събере опитът, безотговорно разпилян и разпаднат във времето.

    Свещенодействието през тези години в паметта на българското просвещение откроява знаково земно име – Васил Евстатиев Априлов. Драматичното спомняне на българското му име пред гръцкото просветлява този човек, дарен с изумителната способност да създаде обитаемо пространство за знаците на нацията, по-широко от скромните школски килии в църкви и манастири и по-високо от плахо издигащите се камбанарии.

    С неговата представа за училище започваме ние …

    Създаването на първото светско училище от Априлов е удивителна точка в историята на България, защото така знанието е оценено като духовно богатство. Всеки, който се е съприкосновил с него, става господар на вътрешния си свят, на подредеността сред лабиринтите на световния хаос.

    Личното, съкровеното откриване на училището е средство против забравянето на словесността и книжовността на българина; лек срещу унищожаваната му памет.

    Училището е утопична територия на духа, вечно присъствие на предизвикателство срещу подозираната в посредственост сегашност на реалността.

    Училището е търсената Обетована земя, където се разгръща грижата за общността на знанието, паметта и бъдещето. Със своята отзивчивост да приюти наученото и да го запази, то е равнозначно по величие и смисъл на Александрийската библиотека. И както нея е хвърляно в пожарите на безсловесното и примитивното. Но училището помни!

    И когато днес, след сто осемдесет и осем години, отново бавно и тържествено тръгваме към единствения материален израз на общото ни тайнство – един гроб и един паметник – всяка крачка от този път обещава вечност ...

    … за всички, които, вгледани в Априловото минало, са отправили дух, енергия и полет в бъдещето!

    Автор на текста: Анна Маринова

    преподавател в НАГ