През вратите на времето

Скъпи априловци,

наследството на тези 190 изпълнени години е като грижата за вратите. Нужна е, за да поддържа хода на времето; за да не спира отброяването; за да се случва всеки ден усилието на израстването. Измереното в 190 години време има начало – в календара се бележи с 2-ри януарий, 1835. Денят, в който вратите отварят път и време. Ражда се училище и в него и с него започват да растат хора. Те променят и развиват времето, то  се задвижва и напредва. Клетвеният отказ от невежество дава на тези деятели неповторим физиономичен белег. И днес, когато произнесеш името „Априловска гимназия“, и днес, когато се назовеш априловец, знаеш, че си благословен да обитаваш необикновено времепространство. Но и да носиш отговорността за презирането на духовната леност. 

Априловото училище порасна за пореден път. Отброяваме неговите 190 лета. Нека вярваме, че това не е възраст, а време, което са създавали щедри дарители и отдадени учители; време, в което са се трудили усърдно ученици; време на прекрачвания и изкачвания. 

Днес, при встъпването си в 2025 година Националната Априловска гимназия е горд приемник на Първото светско новобългарско училище – Априловото, от 1835-та. Носи не само името, но и наследството му. Съхранява го грижливо, защото препрочита завета на Благодетеля и написаното от Вазов през 1901 в Паметната книга. 

Нека днешните и утрешните учители и ученици помнят думите реликви! Нека съзнаваме, че се движим през вратите на времето и това е благословия и дълг!

Честито да  е отброеното  ни общо време!

На добър час в новото време за път!

из словото на директора на Националната Априловска гимназия Елвира Христова