Прием в профил „Английски с испански език“.

начало на вътрешноучилищната игра „Шифърът на Априлов“.

Във връзка с 175-та годишнина на училището, с дарителска помощ, 13 учебни зали с ритуално кръщение се сдобиват с имена на будители, свързани с историята на училището.

Гимназията се премества в ремонтираната историческа сграда.

Прием на ученици слез завършен трети клас с интензивно изучаване на френски и английски език, по експерименталната система „ Пикси – философия за деца”

Гимназията става държавна и свързана с Музея на образованието, под името Национална Априловска гимназия с Музей на образованието (НАГМО).

Към паралелката с профил „Естетика“ се създава Учебен театър, който участва активно в културните събития в града.

В гимназията започва издаването на периодичен литературно-философски сборник „Денница“ по инициатива на учители в НАГ, които са и негови редактори.

За учебната година е обявен прием в четири профила: Български език и литература, риторика, журналистика; История, археология, етнография; Философия, социология, право; Култура, изкуствознание, естетика.

Тържествено откриване на новата учебна сграда на гимназията кв. Радичевец.

Министерският съвет взема решение в историческата сграда да бъде учреден Национален музей на образование. Априловска гимназия е основен дарител на музея, цялата училищна музейна сбирка става фонд на музея.

Гимназията е обявена за Политехническа гимназия „Васил Априлов”. Започва теоретично изучаване и практическа подготовка по избрана от ученика производствена специалност – шлосерство, стругарство, шофиране и др.

В деня на народните будители, по случай 100 – годишнината от основаването на Габровското училище, пред гимназиалната сграда е открит паметникът на Васил Априлов. Композиран е училищен химн.

По повод 50 г. от смъртта на Васил Априлов, с шествие от Галац до Габрово костите на Васил Априлов и надгробния му паметник са тържествено пренесени в Габрово. Благодетелят е препогребан  в двора на гимназията.

Под ръководството на учителя по физика Христо Ангелов в двора на  гимназията е открита метеорологична станция. Освен  за учебни цели, до 1998г.  служи и за ежедневно предаване на замерванията до Централната метеорологическа станция в София.

Главното мъжко училище прераства в  държавно под името Държавна мъжка реална гимназия, както се именува до 1889 г. На 29 август „Привременният устав за народните училища” определя гимназията за класическа, а от 1879 г. става реална.

Проведен е Годишен акт на първия випуск на гимназията, на който директорът Райчо Каролев раздава за първи път в българските земи атестати – дипломи и свидетелства за завършен учебен курс.

Завърналите се руски възпитаници Райчо Каролев, Иван Гюзелев и Петър Генчев разширяват учебните програми и превръщат училището в Първата пълна седмокласна гимназия в българските земи под името „Главно мъжко класно училище”, а девическото става петокласно.

Завърналият  се Априлов стипендиант и  руски възпитаник, Тодор Бурмов, поставя началото на класното училище в Габрово, в който преподава нови предмети: логика, физика, геометрия, френски, новобългарски език с часове за упражнения.

Васил Априлов съставя своето завещание. Оставя  на училището цялото си състояние, възлизащо на огромен капитал от 60 000 рубли.

Открито е Първото новобългарско светско взаимно училище от Неофит Рилски с преподаване на български език и  по метода на взаимоучителното обучение на Бел и Ланкастър.