В югоизточна Европа, на Балканския полуостров се намира българската държава, която има богата тринадесетвековна история. от ХV до ХIХ век българските земи са под политически гнет на Османската империя. В началото на ХVIII век започва развитието на българските възрожденски процеси, част от които е борбата за национална просвета. В тези трудни векове, един от българските духовни центрове е малкият планински град Габрово, разположен в полите на Стара планина. Той се превръща в люлка на българското светско образование.

Тук на 2 януари 1835 г. е открито Първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища.

Националната Априловска гимназия е наследник и първоприемник на Първото новобългарско светско училище.

Линия на времето

2016

–

От учебната 2015/2016 г. учениците от профил „немски език“  полагат изпит за  DSD1 сертификат за професионална реализацшия в чужбина, издаван от   централната учебна служба за чужбина на Германия (Zentralstelle für das Auslandsschulwesen – ZfA).

2014

2014 – 2015

Прием в профил „Английски с испански език“.

2011

3 октовмри

официално откриване на новия корпус на гимназията.

2011

14 януари

начало на вътрешноучилищната игра „Шифърът на Априлов“.

2011

–

За сериозния си принос към българското духовно възраждане и за изграждане и утвърждаване на националната образователна традиция училището е удостоено с почетния знак на президента на Република България.

2010

–

Във връзка с 175-та годишнина на училището, с дарителска помощ, 13 учебни зали с ритуално кръщение се сдобиват с имена на будители, свързани с историята на училището.

2001

–

Прием в  чуждоезиковия профил „ Новогръцки език, с билингвално обучение по антична култура и икономическо развитие на Балканите, който през 2011 г. е преобразуван в профил „Английски език с втори чужд – гръцки“.

1998

9 февруари

Гимназията се премества в ремонтираната историческа сграда.

1996

2 септември

със заповед на министъра на просветата Илчо Димитров, училището и Музеят на образованието отново стават отделни институции. Училището получава настоящето си име Национална Априловска гимназия.

1993

–

Прием на ученици слез завършен трети клас с интензивно изучаване на френски и английски език, по експерименталната система „ Пикси – философия за деца”

1992

–

Прием на първите паралелки с чуждоезиков профил – английски, немски и френски език.

1992

18 август

Гимназията става държавна и свързана с Музея на образованието, под името Национална Априловска гимназия с Музей на образованието (НАГМО).

1992

10 юни

Общинският съвет на гр. Габрово взема решение гимназията да се върне в историческата си сграда в центъра на града, като се запази и Музеят на образованието

1992

1991 – 1992

Към паралелката с профил „Естетика“ се създава Учебен театър, който участва активно в културните събития в града.

1991

–

Училището става асоцииран член на ЮНЕСКО, а от 2001 г. е член на световната неправителствена организация на лидерите на средно образование „Global connections” със седалище в Ню Йорк.

1991

декември

В гимназията започва издаването на периодичен литературно-философски сборник „Денница“ по инициатива на учители в НАГ, които са и негови редактори.

1990

11 май

Провежда се първият  Национален семинар по литература и философия за средношколци, това поставя началото на традицията ежегодно да се провеждат Априлови дни на културата.

1989

1989 – 1991

За учебната година е обявен прием в четири профила: Български език и литература, риторика, журналистика; История, археология, етнография; Философия, социология, право; Култура, изкуствознание, естетика.

1988

25 януари

Утвърден   е новият статут на Априловската гимназия, с който тя става специализирано средно училище с хуманитарен профил, интегрирано с ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, под името Национална Априловска гимназия с прием на ученици от цялата страна след провеждането на конкурсен изпит.

1981

22 април

Тържествено откриване на новата учебна сграда на гимназията кв. Радичевец.

1973

–

Историческата сграда на Априловото училище е обявена за паметник на културата.

1973

–

Министерският съвет взема решение в историческата сграда да бъде учреден Национален музей на образование. Априловска гимназия е основен дарител на музея, цялата училищна музейна сбирка става фонд на музея.

1965

–

Училището е трансформирано в Средно смесено училище „Васил Априлов“.

1960

16 септември

Гимназията е обявена за Политехническа гимназия „Васил Априлов”. Започва теоретично изучаване и практическа подготовка по избрана от ученика производствена специалност – шлосерство, стругарство, шофиране и др.

1950

–

Гимназията получава статут на  Пълно единно народно училище „Васил Априлов”, с развити степени на предучилищно образование и с ученици от детска градина до 11-ти клас.

1935

1 ноември

В деня на народните будители, по случай 100 – годишнината от основаването на Габровското училище, пред гимназиалната сграда е открит паметникът на Васил Априлов. Композиран е училищен химн.

1916

8 септември

Гимназията става смесена под  името „Народна смесена Априловска гимназия”. До 1950 г. обучението се води о т 1- ви до 8 клас.

1897

2 октомври

По повод 50 г. от смъртта на Васил Априлов, с шествие от Галац до Габрово костите на Васил Априлов и надгробния му паметник са тържествено пренесени в Габрово. Благодетелят е препогребан  в двора на гимназията.

1889

20 юли

При  тържествено отбелязване на 100 – годишнината от рождението на Васил Априлов, с указ на негово величество княз Фердинанд, гимназията е преименувана в „Държавна мъжка Априловска гимназия“, до 1923г.

1887

–

Под ръководството на учителя по физика Христо Ангелов в двора на  гимназията е открита метеорологична станция. Освен  за учебни цели, до 1998г.  служи и за ежедневно предаване на замерванията до Централната метеорологическа станция в София.

1883

11 май

По инициатива на директора на гимназията Райчо Каролев е открит Първият училищен музей. Училищната музейна сбирка от старини поставя началото на градския музей.

1878

12 август

Главното мъжко училище прераства в  държавно под името Държавна мъжка реална гимназия, както се именува до 1889 г. На 29 август „Привременният устав за народните училища” определя гимназията за класическа, а от 1879 г. става реална.

1877

5 юли

Гимназиалната сграда е пригодена за военна болница с 200 легла за руски бойци, а учебните занятия са преустановени до края на войната.

1875

29 юни

Проведен е Годишен акт на първия випуск на гимназията, на който директорът Райчо Каролев раздава за първи път в българските земи атестати – дипломи и свидетелства за завършен учебен курс.

1873

26 август

След 21 г. строителство, тържествено е открито  новото училищно  здание. Там се нанася Главното мъжко училище – гимназия.

1872

–

Завърналите се руски възпитаници Райчо Каролев, Иван Гюзелев и Петър Генчев разширяват учебните програми и превръщат училището в Първата пълна седмокласна гимназия в българските земи под името „Главно мъжко класно училище”, а девическото става петокласно.

1858

29 юни

Под ръководството на Бурмов се провежда  първото публично изпитване и се налага традицията за годишен изпит в края на всяка учебна година.  1870 г. Започва утвърждаването и издигането и на класното девическото училище с главна учителка става Анастасия Тошева.

1857

октомври

Завърналият  се Априлов стипендиант и  руски възпитаник, Тодор Бурмов, поставя началото на класното училище в Габрово, в който преподава нови предмети: логика, физика, геометрия, френски, новобългарски език с часове за упражнения.

1856

12 ноември

Открито е девическо училище, в което също се преподава по взаимоучителния метод.

1847

10 април

Васил Априлов съставя своето завещание. Оставя  на училището цялото си състояние, възлизащо на огромен капитал от 60 000 рубли.

1840

24 април

Създава се първата училищна библиотека в българските земи от дарените лични книги на неговите благодетели Васил Априлов и Николай Палаузов.

1835

2/14 януари

Открито е Първото новобългарско светско взаимно училище от Неофит Рилски с преподаване на български език и  по метода на взаимоучителното обучение на Бел и Ланкастър.