Националната Априловска гимназия по традиция на 2 октомври се  прекланя и почита паметта на Васил Априлов.

Преди 177 години неговите тленни останки са пренесени от Галац, за да почиват там, където е родното му място, там, където духът и делото му остават нетленни – създаденото от него първоучилище.

Инициативата „177 години – 177 думи за Благодетеля“ провокира випуска на дванадесетокласниците да създадат стихове и есета, които прочетоха пред гроба на Априлов като своеобразен ритуал на паметта.

ПОЗНАНИЕТО КАТО СВОБОДА

Васил Априлов, светъл лъч в тъмнината на робството, е роден в Габрово през 1789 година. Той не води битки с оръжие, а със силата на знанието и духа. Най-великото му дело е създаването на първото модерно българско училище в родния му град Габрово през 1835 година. Габровското взаимно училище става храм на просвещението и надеждата за целия български народ.

Априлов разбира, че свободата не идва само с оръжие, а и с образованието, с пробуждането на ума и сърцето. В този момент на историческо пробуждане той вдъхновява мнозина, показвайки, че чрез училището можем да намерим пътя към свободата. Неговата всеотдайност и вяра, че знанието е най-могъщото оръжие, превръщат  идеята му в реалност, която запалва светлината на Българското възраждане.

Делото на Васил Априлов не е само принос към образованието. То е зов за духовна свобода, искра, която възпламенява стремежа на българите към национална идентичност. Всяка класна стая в НАГ днес пази неговото име, символ на знанието, обединението и борбата за бъдеще. Априлов остава завинаги в сърцето на народа като истински просветител, идеал и герой. Той остава безсмъртен чрез подвига в образованието.

Константин Калоферов – 12 д клас

На тази важна дата от историята и настоящето на гимназията единадесетокласниците получиха своите удостоверения за успешно завършен първи етап от средното си образование в Актовата зала на Националната Априловска гимназия, приветствани от Директора и свои съученици.