Имах едно приключение, което ме отведе, заедно с моя клас 10 „а“ и с нашия приятелски клас 9 „а“ до Велико Търново, Горна Оряховица и Арбанаси. Първо посетихме Музея на восъчните фигури във Велико Търново, научихме интересни факти за нашата история и не само и дори бяхме от първите, които прекрачиха в новите зали с фигури, разположени по третия и четвъртия етаж на сградата и направени от специален силикон, (не от восък) който много по-добре улавя детайлите на живото тяло. Впечатлението ми от там е, че фигурите са направени толкова сполучливо и можеш да се заблудиш, че това са истински хора, а в исторически план най-много ми допадна възстановката на битката при Клокотница, където е пленен Теодор Комнин. След това посещение имахме свободно време, в което се разходихме до парк Майка България и до Самоводската чаршия, и разбира се, поседнахме на една пейка, от която се виждаше впечатляваща гледка към старопрестолния град. Следващият ни град по пътя на приключението е Горна Оряховица, спряхме на една поляна, от която тръгваше пътека, която ни отведе към крепостта Ряховец, по време на разходката към целта срещнахме приятелчета, които ни приветстваха – крави, коне и магарето, което кръстихме Марко. Вървяхме още 10 мин докато стигнем до мястото, на което все още не знаехме на какво ще се натъкнем. Видяхме, че има големи изкопани квадрати и разбрахме, че това са разкопки, археолозите ни разказаха историята им и какви са особеностите покрай изкопаването на артефакти. След това слязохме отново надолу, там беше по-интересно, защото в подножието имаше открита при разкопките църква, в която се открива кости и доколкото разбрах мъниста от дреха, по които опитен учен ще се опита да възстанови част от тъканта и ще я датира.. Но приключението не свършва дотук, посетихме и Историческия музей в Горна Оряховица, където видяхме откритите при разкопките предмети и артефакти, както и се запознахме с историята на известния горнооряховски суджук.. Впечатление ми направи в Музея на суджука какви привилегии са дали турците на хората от региона заради произвежданите от тях суджук и пастърма. Това беше и последната спирка за първия ден, настанихме се в хотел „Момина крепост“ в местността Ксилифор, близо до Архитектурния комплекс Арбанаси, където се срещнахме и с нашите партньори от 125 СУ „Боян Пенев“. Дойде и моментът да ни разпределят по отбори и да започнем да подготвяме нашата творческа задача, която беше да направим пиеса за историческия период от възхода до падането на Второто българско царство. Радвам се, че бях в отбор с отговорни и отзивчиви хора, които направиха така, че на всеки да му е удобно и да не се притеснява или поне да не му личи, според мен всеки е благодарен на нашия капитан, че се погрижи за нас и ни предразположи да работим задружно и приятелски- Така свърши нашият първи ден.

На следващия ден, след закуска, бяхме предизвикани да се включим в дейностите, които предлага хотелът, имахме избор от възможности – да се опитаме да управляваме кану-каяк, да се качим на въжен тролей над водата, да опитаме силите си в ориентирането и навигацията, а за по-малките имаше катерене по въжен парк, всеки се насочи към това, в което най-добре може да предизвика и надскочи себе си, както и да пробва нещо ново, което не е опитвал преди това. След емоционалната сутрин, заредена с адреналин, имахме свободно време до обяд, лично аз и няколко приятели се разхождахме около хотела. Когато обядът приключи се завърнахме към приключението и тръгнахме към Арбанаси. Там посетихме храм „Рождество Христово“, в който силно ми въздействаха стенописите, които са запазени от толкова време, а и моята вяра в Бог и в Исус Христос ме караше още повече да се вълнувам докато екскурзоводката ни говореше. Храмът е и уникален ансамбъл, който по богатството на стенописите няма аналог в България, изграждан е на етапи, като началото се определя около XVI в. , зографите не са известни, но създаденото то тях е впечатляващо богато със библейските сцени и образите на светците, които са създали. Особено впечатление ни направи необикновеното „Колело на живота“, изобразено като слънце и дърво едновременно, както и изобразената Новозаветна Троица, т.н. фигура на бащинството. Продължихме с „Констанцалиевата къща“, където разбрахме как са живеели хората в отминалите времена, какви удобства са имали и как точно е изглеждала една къща на богат човек в миналото. Това беше и последната ни спирка, имахме, разбира се, свободно време и се прибрахме. И за радост, остана време да продължим с пиесата. След което дойде моментът за представянето ни, всички отбори се бяха се постарали и мога да кажа, че всички са победители. Преди представленията на отборите Пагане от 10 а клас и Ема от 9 а клас поздравиха всички с изпълнението си на китара и флейта.

Представленията на всички бяха добри, но най-доброто беше на отбор „Богомилите “, участниците бяха спазили повечето от критериите, играеха без притеснение и заслужено спечелиха първото място. Моят отбор беше на второ място, имаше какво още да се желае от нас, но усилията ни си заслужаваха. Сред нас имаше и хора, които се вживяха напълно в ролята си като например нашият капитан Калина и съотборникът ми Мартин от 125 СУ “Боян Пенев”, те нямаха много време, за да си научат всички думи от сценария, но въпреки това се справиха много добре и играха с чувство. Затова Калина спечели и индивидуална награда за артистизъм и поведение на сцена. От идеите на отделните отбори и техните представления научих много – за историята на България, за трудността да се изявиш и да покажеш определено чувство пред много хора. Това ми дава увереност, че ще продължим постоянно да надграждаме уменията си и следващия път, като ни се наложи, ще се справим още по- добре. 

Самото обучение ми подейства зареждащо и вдъхновяващо. Ученето чрез игра те кара да запомниш повече информация и то за много по-дълго време. Този вид игра ни обогатява емоционално, дава ни знания за миналото, за начина, по които трябва да работим в екип и как да преодоляваме нашите страхове, но най – важно беше, че всичко това направихме заедно. 

И така свърши нашият втори ден. 

На третия и последен дойде и дългоочакваното награждаване, и както казах, всички бяхме победители. Вълнуващо и емоционално преживяхме последните мигове преди раздялата, всеки получи малък дар за спомен и като награда за усилята. За жалост, след това трябваше да се сбогуваме с новите ни приятели от София, както и с хотела, защото хотел „Момина крепост“ ни накара да се чувстваме като у дома си и искрено им благодарим. И така приключението свърши.

Всички се върнахме доволни и с усмивки, а това е най-важното и с нетърпение чакаме дали ще има следващ път, в които отново ще можем така да се забавляваме, но и да учим нови неща. Това пътуване ще остане траен спомен за всеки един от нас.

Автор: Поля Денева, 10 „а“ клас