Интервю с Венцеслав Козарев

Венцеслав Козарев е представител на Европейската комисия и възпитаник на НАГ от випуск 1997 г., в инициативата на Европейския съюз „Back-to-school“ и поредицата на НАГ „Априловци се завръщат“, 27. 03. 2024 г.

  • Кога завършихте гимназията?

Завърших Априловската гимназия през 1997 година.

  • Кой е любимият ви спомен от гимназията?

Аз имам доста спомени от гимназията. Може би любимият ми беше, че на завършването ни, заедно с още няколко приятели, бяхме сформирали група и направихме концерт пред цялото училище.

  • Кой е най-ценният урок, който научихте в гимназията?

Аз рядко степенувам каквото и да било, включително уроците, защото бих казал, че в гимназията всеки урок е бил ценен по различен начин и в различно време. Има уроци за приятелството, има и уроци, свързани с познанието. Трудно ми е да определя кой е бил най-ценният урок, защото това би означавало да правя избор между неща, които са много ценни сами по себе си. Бих казал, че самото преживяване и това, че съм бил 5 години ученик в гимназията е било само по себе си урок, защото това ни е подготвило, мен и моите връстници, в по-голяма степен за онези понякога доста бурни времена на несигурност, да сме малко по-смели, по-дръзки и съответно по-отговорни. Мисля, че уроците за този тип отговорност, дойдоха именно от училище.

  • Какво е чувството отново да се завърнете в гимназията?

Голямо вълнение. Макар че за мен е малко странно, тъй като, когато аз бях ученик в гимназията, тази нова сграда я нямаше и съответно не съм учил в нея. А вълнението безспорно го има, защото досега нямах възможност да се върна в моето училище, а много го исках. Радвам се, че го направих. Още повече се радвам, че се срещнах с учители, които са ми преподавали. Те са част от уроците, които съм научил. Така че, да, вълнението е голямо със сигурност, а и да видя учениците, също е много забавно.

  • Какво ви подтикна да се занимавате с това, което работите в момента?

Мисля, че най-вече споделеният интерес към начина, по който първо се вземат важни решения, които са свързани с някакъв тип анализ и познание, решения, които са информирани. Естествено, в Европейския съюз нивото на въздействие за такъв тип решения е много по-голямо и за мен това винаги е било стремеж, нещо, което съм преследвал професионално. Така че, това е голяма част от моята мотивация, а и да бъда в толкова многообразна, различна и многоезична среда за мен е силно мотивиращо. Аз още от ученик имах възможност да общувам в  многоезична среда и това винаги ми е било интересно и винаги съм се чувствал на мястото си.

Интервю на Лаура Пашова от 10 а клас