Илина, 12 „а“ клас:

1. С какво ще запомниш живота в гимназията?

Ще запомня живота си в гимназията като едно огромно приключение, което ме превърна от дете в голям и зрял човек.

 Какво послание би оставила към новопостъпващите в гимназията ученици?

Да дерзаят, да бъдат смели и благодарни, че са част от „семейството“ на Националната Априловска гимназия.

3. С какво искаш да се занимаваш след училище и защо?

Искам да се занимавам с журналистика, това ще следвам и в университета. Причината е, че още когато бяхме в 8-ми клас имахме клуб по журналистика и тогавашният ни учител ме запали по журналистиката. Оттогава не виждам с какво друго бих се занимавала в бъдеще.

4. Ако имаше възможност да зададеш един последен въпрос към класния си ръководител какъв би бил той?

Ние през тези изминали години сме й задавали много въпроси. Някои са били по-значителни, други по-незначителни. Може би последният ми и финален въпрос към нея е – С какво ще ни запомни тя?

Дивна, 12 „б“ клас:

1. Как би описала класа си?

Ние сме един клас, изтъкан от противоположности, 26 души, от които всеки е  със своята индивидуалист и до последно сработването между характерите беше трудно, но накрая вече се получи, в последния момент, когато всички ни обзема едно носталгично чувство, и е нормално да сме си вече така по-близки. Нашата класна допринесе много за това. Дори с нейна помощ успяхме да се приобщим към една малка групичка, символична общност, каквато сме в момента, за което и благодарим.

2. С какво ще запомниш живота в гимназията?

Ще го запомня с много контрастни емоции, защото съм максималист и точно изискванията по различните предмети са ме стресирали много през изминалите години. Успявала съм да ги преодолея и съм благодарна, и най-вече помнеща многото малки успехи, които съм трупала през годините. Училището ме научи дори да общувам, да си създавам нови контакти и с това ще го запомня, както и с хората в него. С наистина прекрасни учители, които са ме научили на много и допринесли за моето лично развитие, за което съм им благодарна. Благодарна съм и за приятелите, които срещнах и причината е именно Априловската гимназия.

3. Как влезе и как излизаш от гимназията?

Влязох много развълнувана, даже с една леко „негативна“ нотка на притеснение, което е нормално. За неособено присъщата ми адаптивност към новото, смея да кажа, че сравнително бързо и лесно успях да свикна с непознатото тук и до такава степен го обикнах и опознах, та вече е до „болка“ познато, защото вече се разделям с него. Излизам още по-развълнувана и с достойнство, и с увереност дори, че съм успяла да се заявя като мислещ човек в предела на гимназията и различните учебни дисциплини тук, но най-вече и с гордост.

4. Ако имаше възможност да зададеш един последен въпрос към класния си ръководител какъв би бил той?

Бих я попитала тя с какво ще ни запомни, дали според нея 12 „б“ от въпросния випуск 2024г. ще остави следа в учителската стая и като цяло в училището?

5. Какво послание би оставила към новопостъпващите в гимназията ученици?

Да бъдат смели и „активно участващи“ в час, не в буквалния смисъл, но да си изградят навиците да слушат това, което им се говори като преподаване, за да си извличат поуки. Да бъдат мислещи, креативни, отворени както към света, така и към книгите, които са им на чина.

12 „г“ клас:

1. С какво ще запомните живота в гимназията?

Лилия: Главно с хората, защото в гимназията аз лично създадох страхотни приятелства, които смятам, че ще ми останат и занапред в живота. Ще го запомня с всички моменти и спомени, които съм имала, както хубави, така и лоши. Ще го запомня дори с това онлайн обучение, с което всички се сблъскахме, но дори това беше интересно и различно.

Денис: Аз смятам, че живота в гимназията за всеки е различен и обективен. Със сигурност ще го запомня с приятните моменти, които съм имал с класа си, с многото учители и професионализма, с който са подходили към нас. Ще го запомня също така с това онлайн обучение, което със сигурност беше доста неудобно за поддържането на връзки между класовете. Въпреки тези пречки, бих искал да запомня гимназията само с позитивни неща. Ако трябваше да оценя живота в гимназията от 1-10, със сигурност бих с 10.

2. Как влязохте и как излизате от Национална Априловска гимназия?

Лилия: Аз лично влязох с огромно вълнение, но и с доза объркване. Бях както объркана, така и развълнувана за това какво ме очаква и какво ще ми се случи. Излизам още по-объркана, тъй като ако си мислех, че 8 клас вече съм навлязла в по-зрелите години, е в момента наистина навлизаме в живота на големите и тепърва ще се сблъскваме с най-различни трудности и предизвикателства. Влязох щастлива и излизам още по-щастлива от това, което ми се е случило и това, което съм постигнала.

Денис: Аз като ученик, който е влязъл малко по-късно в Априловската гимназия, в 10. клас, а не в 8-ми, първоначално се чувствах дори леко недостоен да бъда тук, заради репутацията, която има гимназията, и изпитвах доста голям страх затова, че няма да се впиша в обстановката, но смея да кажа, че след 3 години в гимназията излизам наистина доволен от това, което съм научил. Видях, че хората тук са земни и дружелюбни, както и че нещата, които се говорят в училище, не опират само до това какви оценки ще изкараш, но и до това какъв човек ще излезеш от гимназията. Бих казал, че тя успя да ме подготви за това което предстои.

3. Какво послание бихте оставили към новопостъпващите ученици в гимназията?

Лилия: Аз лично бих им казала да бъдат идейни, да не се страхуват или срамуват. Да се предизвикват и всъщност да правят неща извън зоната им на комфорт, защото така първо, че ще преоткрият  себе си, и второ, че много ще се забавляват, и като обърнат поглед след това назад ще са благодарни и ще се радват за това. Със сигурност да обръщат внимание на приятелите си от училище, на класа си, защото 5 години, колкото са много, така и са малко и много бързо минават, затова да си ценят моментите с класа и хората около тях.

Денис: Бих посъветвал новопостъпилите  на първо място да останат верни на себе си, въпреки че вече са в гимназията и нещата им се струват доста сложни, ги съветвам да бъдат себе си. Да продължават да правят това, което им доставя удоволствие. Наистина да ценят времето с класа си, защото да виждаш тези хора 5 години и накрая да трябва да се разделиш с тях е доста трудно. Съветвам ги да вървят по правилния път и да правят това, което смятат за добре и най-вече да се насладят на моментите си в гимназията.

4. Кое беше най-хубавото ти преживяване в гимназията?

Лилия: Хубави преживявания аз лично съм имала много. Ако говорим в близък план, може би пиесата, която създадохме – „Съвременници“. Миналата година участвах и в пиесата за изпращането, което също беше вълнуващ момент. Друг вълнуващ момент беше, когато се кандидатирах за председател на ученическия съвет, понеже това беше нещо ново за мен.

Денис: Относно най-хубавото преживяване няма как да не посоча на първо място пиесата, която съвсем наскоро играхме, и изпращането от миналата година, като не дотолкова самите събития, които също доставят огромно удоволствие на човек, който е вложил много усилия и време, а по-скоро самите приятелства, които създаваш във випуска си, а и сближаването е уникално преживяване.

5. Какво е чувството да излезеш на такава сцена и да представиш своя пиеса, над която си работил толкова време с точно тези определени хора?

Лилия: Няма такава емоция, ако това не го изпиташ. Да изиграеш нещо, което ти си направил, в което си вложил толкова много усилия и труд, както и от личното си време. Чувството е уникално и бих казала на всички, които са след нас- правете ги тези неща. Правете ги, заради самите себе си, а не само колкото да продължите традицията, защото това са емоции и спомени, които остават за цял живот и няма къде другаде да си ги създадеш. Бъдете идейни и участвайте в тези неща, защото първо така продължавате традициите, вдигате духа на училището и си създавате прекрасни и незабравими спомени за себе си.

Малена, 12 „д“ клас:

1. С какво ще запомниш живота в гимназията?

Най-вероятно с всички приятелства, които създадох в целия випуск. С всички събития, които самата гимназия ми предостави, тъй като ако имаш желание, ти можеш да си запълниш цялото време тук в гимназията. С НАГ-старт, с актьорски изяви, участвала съм в 2 пиеси и това много ме формира като човек, да мога да си изразявам мнението, да съм по-общителна с хората и по-разбираща.

2. Как се виждаш след 10 години?

Аз не обичам да мисля толкова напред за бъдещето. Гледам да живея за момента. Но се надявам да съм завършила режисура и да се занимавам с това, което искам, създавайки изкуство, заобиколена от приятни хора.

3. Какво послание би оставила към новопостъпващите в гимназията ученици?

Да не се притесняват и  да задават колкото се може повече въпроси. Да пробват колкото се може повече неща и когато някой им направи предложение да се запишат за клуб, събитие, просто да действат. Ако ти звучи готино, веднага отивай!

4. Кое беше най-хубавото преживяване и най-критичният момент в гимназията?

Най-хубавото беше може би симулативният процес, който направихме за Софийския университет в 11 клас, където съдихме Албена- от Йордан Йовков, и ходихме в София с част от класа да го представим. „Най-критично“ е може би в момента с подготовката на всички балове, изпращания, канене на учители, също и пиесата, която правим абитуриентите – „Съвременници“.

5. Ако имаше възможност да зададеш един последен въпрос към класния си ръководител какъв би бил той?

Какво наистина мислеше за всеки един от нас в началото на 8. клас и сега в 12-ти?

И специалното послание на първата паралелка с професионален профил, специалност „Бизнес администрация“  – Наталия, 12 „в“ клас

 

1. Как се чувствате като първия випуск на НАГ с професионален профил?

Според мен чувството да си първи в нещо е както приповдигащо, така и предизвикателно. Като част от първата професионална паралелка, аз знаех, че много неща, обвързани с нас ще бъдат нови, ако ли не, непознати, както за училището, така и за нас. Вследствие на това чувствам гордост, че аз и съучениците ми преминахме през това 5-годишно изпитание.

2. Какви ценни уроци за живота ви даде училището?

Училището взима и дава много, но ако трябва да споделя най-ценния урок, той би бил, че нещата винаги могат да се променят и ние трябва да бъдем и адаптивни, и мислещи. За да може да се справим с промените и винаги да обърнем нещата в наша полза, без това да пречи на останалите.

3. Какво послание бихте оставили на новопостъпващите в НАГ ученици?

 На всички новопостъпващи пожелавам да вярват в себе и да помнят, че единствените, които могат да определят колко успешни и способни ще бъдат, са те самите. Бъдещето е във ваши ръце. Едно нещо е невъзможно само когато поставиш ,,не” отпред.

 

 

Интервютата взеха Лаура Пашова и София Цонкова от 10 а клас