На 17 април, 2024 година, радиоводещият Симеон Колев гостува на Националната Априловска гимназия по повод представянето на новата му книга „Мисия Татко – Диалози“. Място на срещата бе Актовата зала на училището, която остави господин Колев без дъх, а тя се изпълни с ученици от девети клас, които не се срамуваха да изразят мнението си по разнообразните теми, зададени от автора. След приключването на официалната част, някои от учениците се „наредиха“ за автограф от автора. Срещата му с възпитаниците на гимназията не приключи тук, защото Мария Данева, от 11 а клас, включи диктофона и го покани за своето необикновено интервю:

Представете се накратко:

Казвам се Симеон Колев, на 46 години, не пуша, не пия, карам колело, електричка. Работя откакто се помня и то много неща. Имам 2 деца и най-хубавото нещо, което ми се е случвало в последно време, е да гостувам в Априловската гимназия.

Чувствата, породени при влизането Ви в Априловската гимназия…

Абсолютен респект от това,  което е направено, заради съзидателната сила на настоятелството и душеприказчиците на Априлов, който не е имал деца и е създал училище без лична нужда от това.. В епоха, в която няма дори българска държавност! Ето това прави хората велики, тези жестове, тези неща, които остават извън оправданията, отвъд приказките.

Историческата книга, която Ви въздейства най-много е…

Всяка книга ми въздейства, защото историческите книги ни разказват истории.  И защото историческите книги ни карат да познаваме историята, а когато познаваме историята, обикновено не се излагаме да я повтаряме.  Затова е хубаво да познаваме своята история  и да я четем.

Можете ли да опишете момента, в който за първи път Ви дойде идеята за книгата  „Мисия Татко“…

Да. Беше на едно море, мисля че Грани или Созопол, някъде в този район, когато гледах едно малко дете, което се опитваше да започне разговор с баща си, като му посочваше нещо и му го казваше: „Тате, виж чайка! Тате, виж кораб! Тате,  виж пясък!“ И единственото, което бащата правеше е да потвърждава, това което е видяло детето и казваше: „Да, тате, чайка. Да, тате, кораб. Да, тате, пясък.“ и аз стоях и си казах: Гледай сега това е еднопосочна комуникация, няма комуникация. Обясни му на това дете как летят чайките, защо летят, защо не летят, каква е разлика между животни, които летят и не летят. Тоест, ние имаме нужда от разговори за всякакви неща от живота. Тогава си казах: Защо да не направя една книга и аз?

Как бихте искали книгата Ви да въздейства на читателите?

Това не е книга с претенции, това е книга, която мисля, че е умна, поднесена с чувство за хумор и любопитна и интересна книга, не повече от това. Тя е непретенциозна книга, точно такава искам да я приемат, както я описах, като забавна, умна, като книга, която ще научи децата и аудиторията на интересни неща, потвърдени, легитимни, не са просто неща ала-бала, защото аз съм я писал за хора с изключителен капацитет.

Имат ли прототип тези разговори, има ли случка, която ви подсказа формата на диалога?

Да, всички теми в книгата са важни неща от живота, нито една не е абстрактна. Това са теми, на които родителите разговарят с децата си, за историята, за нашия живот, за всичко, което се случва около нас, включително защо са важни парите, каква е разликата между богатите и бедните държави, защо е важно да има средна класа, защо е важно да имаме хубав вкус. Това също са важни житейски уроци, които са намерили място в тази книга.

Винаги ли сте обмисляли идеята да пишете и да издавате книги?

Не, не съм. Аз съм от този тип българи, които гледат да не са особено инициативни, по-мързелив съм, гледам ако мога да седна, да седна, ако мога да легна, да легна, да не се занимавам с много неща. Един ден от издателство „Егмонт“ ми казаха: „Симе, ще направиш много готина книга!“ и така започна всичко…

Кое е най-неочакваното нещо, което Ви се е случило, след като започнахте да пишете?

Понеже съм дисциплиниран човек, а това е много важно качество, нямам много артистични неща при мене, така да ми кацне музата на рамото, това  са глупости за туристи. 

Какво е щастието за вас?

За  мен щастието е да бъдеш полезен, да знаеш, че не си живял напразно, че си направил нещо, макар и малко, дори и в собствената ти слънчева система, нещо да си направил. 

И ще се върна отново в Априловската гимназия!