Това място – пред вратите на училището и пред паметника на Благодетеля, единствено днес от празничния календар на априловци и винаги по този повод ги събира за тържество. Мястото за училищните ни ритуали отдавна е друго – дворът. Но не защото е голям, за да ни побере, или защото в училищните дворове по правило се изпълняват училищните празници, а защото е сакрален – двор, затворен от прегръдката на зданието и сам прегърнал тленните останки на Благодетеля. Всеки пореден първи учебен ден и всеки пореден празник на буквите и на духа честваме там, на двора и пред гроба – и това е лично, съкровено наше.

Тук, пред монумента на Априлов, тук, пред вратите на училището, тържеството винаги е общосподелено. Това е така, защото на този ден отброяваме времето, изминало от първия първи учебен ден за първите първи ученици на първото и най-българско училище. На 2 януари т.г. встъпихме в 190-тата годишнина от този първи ден. Ще я отбележим в идната зима, но в тази трябва да припомним, че през тези врати са влизали: държавни мъже и мъдреци – и са се чувствали като деца; творци и гении на мисълта – и са оставали без думи; потомци и съмишленици – и са изричали през сълзи обещания. Училището е магично. Не знам дали защото е първо, или защото е сътворено в робско време, или пък може би защото е опровергало страха от невъзможното. Но знам, че  магията действа.

Трябва да признаем, че слабо помним деня на рождението и този на смъртта на Васил Априлов. Не ги бележим с нужната почит в календара си. Но тържеството на всеки мразовит януарски 14-ти ден е доказателството, че мярата за човешкото време е в сътвореното от човека. Не човекът – а волята и сбъднатият му копнеж редят едно общо за всички ни време, на което той  не е  свидетел и едва ли е провидял през живота си. Но то съществува. Нашето общо, 189 г. време, в което се побираме и продължаваме да растем. Мястото е тук – между книгите и думите, пред учителите, сред въпросите и отговорите, между редовете и отвъд тях. Добре би било да се подсещаме за заръката и на първия учител – Неофит Рилски: „Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си.“ Училището е мястото за знанията, а те поставят на местата им всички придобити после блага.

Скъпи ученици, ако Неофит Рилски за вас е идол от друго, архаично време, то ето ви същата заръка – на Стивън Хокинс: „Най-големият враг на знанието не е невежеството, а илюзията за знание.“ Истината е проверена и тя важи за този, за предходните два и за всеки следващ век. Училището празнуваме днес, в него се случва магията.

Честит празник!

Елвира Христова

Директор на Националната Априловска гимназия

Снимки: Цветелина Иванова