Словото на Траяна Христова, възпитаник на Националната Априловска гимназия, е написано в далечната юбилейна 170-та годишнина на Априловото училище. То оживя отново с гласа и вълнението на Лаура Пашова, ученичка в 12 клас на гимназията ни днес. През „вратите на времето“ минало, настояще и бъдеще се сливат, за да съграждат мостове, по които минава пътят на поколенията. Те оставят своите послания.

„Уважаеми Васил Евстатиевич,

Вие сте човекът, въплътил в своята непреклонност вярата, надеждата и любовта на народа си, успелият да съгради Първото новобългарско училище като нова духовна реалност за българите от всички времена, вие дарихте знанието на търсещите истинското и доброто и възпламенихте с нова сила един вечно горящ светлик –  живота на българщината, в него и днес търсят себе си, щастието и достойнството хиляди надежди.(…)

Аз съм възпитаникът на Априловото школо и завинаги оставам свързана със света на знанието и духовността, а обитателите на този свят, подобно на Вас, са силни и  непреклонни, съзидателни  и свободни да се превърнат в учители на силни личности…

Гордо изричам името Априлов като наричане за този, който съгради светилника на знанието и освободи умовете от тегобите на ежедневието, провокира съзнанието за творене без прекомерна гордост и тщеславие.“

Траяна Христова, 2005 г.

Празник е! Младостта крачи към вратите, за да ѝотворят те света. Вече няма нужда духовното и светското да са събрани между стени и затворени с покрив. Сдвоени са завинаги – камбанният звън е услужливата памет за това родство. Колко е хубаво, че сега и днес млад човек припомня, че друг млад човек е написал на раздяла с учителите си: „Искам убедено да заявя и обещавам пред вас – ще възпитам себе си като личност, която владее желанието и силата да променя света.“ И напомня: „Знанието и духовността са един общ свят – обитателите му са съзидателни и свободни да се превърнат в учители на силни личности.“

Пожелавам на всички ни да имаме тази младост по пътя си. Учителите – да се разделят с убедено заявяващи себе си ученици. Учениците – да овладяват силата да променят света. Но нека помнят, че най-големият враг на образоваността не е невежеството, а илюзията за знание. Почвата за тази илюзия в днешното време е повече от благодатна. Но училището вече е спечелило битката с нея!

Честит празник, Априлово училище!

Слово на Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия

Автори на изображенията: Симона Данкова, Виктория Иванова, Преслав Колев