„Уважаеми учители, скъпи ученици, развълнувани випускници,

„Esse est percipi“ е латинска фраза – „Съществуващото е възприятие“/да бъдеш, означава да бъдеш възприеман/. Това е основният принцип на субективния идеализъм. Обектите съществуват само ако се възприемат от съзнанието. Представяте ли си каква огромна отговорност лежи върху плещите на нас, хората. Ако не възприемаме, ако не наблюдаваме, ако не забелязваме, светът и всичко в него ще спрат да съществуват. Буквите, са свидетелите на това, че е изречена дума, че се е случила изповед, че е разказана приказка, че е дадено обещание.

Преди три години уж най-лесната, първата задача от изпита на зрелостниците ги препъна. Една дума и нейният правопис показаха парадокса на времето, в което живеем. Парадоксът НЕМАРА и неуспешното вярно изписване на думата НЕМАРЛИВ. Немара е нехайство, невнимание, непроявена грижа за нещо. Буквата А в корена ѝ се оказа невидима и нехайно заменена с тъмната Ъ. Прекрасна дума – предупреждаваща, важна за съществуването ни – за онова, от което трябва да страним – невниманието. Ако не знаем и не помним това, рискуваме да тръгнем по грешен път. Ето още безценни български думи: чедо, тача, тая, лелея, питая, укор, благоговея.

Много е страшно да нямаш думи. Спираш да съществуваш – и ти самият, и видимият свят. Събирайте думи, пускайте ги да отлитат при други хора, пазете знанието за тях, но не ги затваряйте – така думите остаряват и умират! А в днешното безпринципно време местата им заемат случайни, груби, грозни и вулгарни думи. Светът ни не бива да е такъв!!!

Скъпи ученици, служете си критично с думите. Използвайте съществуващи отколе думи. Не си позволявайте своенравието да изговорите дума, чието значение още не знаете само защото я чувате от хора, на които се възхищавате. Имайте свои думи! Те са като свои очи за света – личното ви възприятие, вашето съществуващо. Така го украсявайте, че да иска и друг да погледне, да го изговори, да го появи. Тази свързаност ни прави видими и виждащи.

И понеже в днешния ден всички сме деца /празнуваме азбуката, писмото, културата и очите си за света/, като пред деца нека повторим поуката от притчата, за да се сбъдва светът и да не забравяме, че спрем ли го да назоваваме – ще спре да съществува:

— Внимавайте какви знаци редите! Защото написаното слово е два пъти по-силно от изреченото. Изреченото може да бъде забравено, но написаното остава като белег върху лицето на вечността. Пишете с любов, за да бъде бъдещето ви светло!

Буквите са армия от знаци, които осветяват пътя на народа ни – българските знаци на българския народ, за да го има българският свят.

Честит празник на словото – най-важният свидетел за съществуването на света!“

– г-жа Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия