Заедно в празничния 24 май 2026!

В началото на времената, хората живеели в големи, но изолирани долини. Всеки народ имал своите песни, криел своите болки и пазел своите открития, но те били като острови в безкраен океан. Когато един мъдрец откривал лек за тежка болест, той си отивал с него. Когато един поет съчинявал песен за любовта, тя заглъхвала в клоните на дърветата, щом гласът му секнел. Знанието било като вода в шепи – колкото и да се опитваш да го задържиш, то изтичало между пръстите на времето.
В една от тези долини живеели двама братя, които прекарали целия си живот в търсене на начин да победят забравата. Те виждали как велики дела се превръщат в прах, защото нямало кой да разкаже за тях на тези, които идват след тях.
— Словото е като птица — казал по-малкият брат. — То литва от устата и ако никой не го улови, умира в облаците. Трябва ни клетка, в която да го запазим, но без да прекършим крилете му.
Братята тръгнали на дълъг път. Те наблюдавали природата: как реката проправя корито в земята, как еленът оставя стъпки в калта, как светкавицата разсича небето с огнени черти. Разбрали, че всичко в света оставя знак, освен човешката мисъл.
Тогава те започнали да „коват“ знаци. Седели под звездите и извайвали символи, които приличали на всичко свято: единият знак приличал на разтворени за прегръдка ръце, друг — на стълба към небето, трети — на пламък от свещ. Всеки знак бил дом за определен звук.
Когато приключили, те не просто създали азбука. Те създали невидими мостове. Когато изписали първите думи върху пергамент, се случило чудо. Гласът на миналото проговорил на настоящето. Един баща, който отдавна бил напуснал този свят, „проговорил“ на сина си чрез написаното. Един народ от Изток споделил мъдростта си с народ от Запад, без дори да се срещат.
Хората се стълпили около братята, смаяни.
— Какво е това? — попитали те. — Магия ли е?
— Не е магия — отвърнал по-големият брат. — Това е Словото, което вече има тяло. Буквите са съдовете, в които наливаме светлината на ума си. Докато тези знаци живеят, вие няма да бъдете сами. Никой няма да започва отначало, защото ще стъпва върху раменете на онези, които са писали преди него.
Братята предали на хората словото, но преди смъртта си отправили едно последно предупреждение:
— Внимавайте какви знаци редите. Защото написаното слово е два пъти по-силно от изреченото. Изреченото може да бъде забравено, но написаното остава като белег върху лицето на вечността. Пишете с любов, за да бъде бъдещето ви светло.
Оттогава изминали векове. Долините се слели, градовете се разраснали и забравата била победена. А буквите, буквите се превърнали в армия от знаци, които осветявали пътя на всеки народ, дръзнал да пази своето слово.
Честит празник на словото!