Миналото и настоящето се докосват в духовното огледало на традицията.

На 15-ти септември в 9.00 часа в изпълнение на завета.

„Всеки повод, който ни събира в откритото сърце на училището – дворът, е възможност да притихнем, да се усетим заедно. Тържеството на днешния ден е началото в ежегодната цикличност на споделените вълнения. Навсякъде из пределите на родината ни в един и същ момент днес звучи камбана, която известява начало.

Скъпи по-големи ученици,

Ще ви споделя нещо, което наскоро чух от млади хора, току-що завършили гимназия и готови да продължат образованието си, за да станат: лекар, юрист, учител, изследовател. Изговарят тревогите си от първо лице – така, както ги преживяват: „Залети сме с толкова много информация, от която можем да създадем своя реалност и в нея да нямаме нужда от другия. Това е  плашещо.“ Само по себе си това прозрение не е ново, но когато се изговори от човека, който го изпитва върху себе си, звучи шокиращо.

Затова именно днес, в едва започващата учебна година, искам да ви припомня, че най-важното, което се случва в училище, е пораждането и развиването на отношение. Простичко казано: АЗ и връзката ми със СВЕТА. Училището учи на това с кого и как можеш да се свържеш. Какво да търсиш. Как да го познаеш. Към какво да се стремиш и с кого да го постигнеш. То пази от водовъртежа на социалните мрежи и изкуствения разум.

Скъпи осмокласници,

Предупреждавам ви, че като априловци в празнични дни като този често ще чувате думите: праг, време, традиция, завет, благодетел, врати, камбана, път, дом, храм. Учителите и ритуалите в Априловото училище ще ви научат да преоткривате значенията им. Да ги преживявате. Да осъзнавате какви богати метафори са. Ще се научите да ползвате въображението си по неочакван начин. Да го свързвате със знанието. Да изграждате мостове, по които уверено да крачи мисълта и да рисува мечтите ви.

Националната Априловска гимназия е училище с предание. През тази учебна година ще се навършат 180 години от написването на завещанието, в изпълнение на което и днес тя съществува. Няма по-категоричен пример за отношение – на един човек към родината му, към съмишлениците му, към неродените още поколения. Завещанието на Васил Априлов е урок за пълната противоположност на страховете на днешните млади хора. В него нуждата от другия е заявена като условие да има образование в поробените български земи, да има светлина и знание в умовете на българските деца, за да я има България после.

Позволете ми и пред вас, и пред тревожните млади хора днес, убедено да заявя: всяко дете има нужда от герой. Доверете се на учителите си, за да ви посочат сред кого да търсите героя си. Не попадайте в клопката на изкуствено създадени реалности, а си позволете смело, с постоянство и отдаденост да изживявате единствената правилна реалност – светът, в който се виждаме, поздравяваме се, учим заедно, напредваме с помощта на другия, мислим за него, подкрепяме го, той ни помага, вдъхновява ни, открива ни други светове. Така отношението поражда взаимоотношения – сладостта от сближаването с другия.

Скъпи колеги,

Честити и вечно смислени да са усилията ви да започвате отначало и да крачите редом до младостта на онези, които в пътя си ще откриват своя герой!

На добър час, Априлово училище и всички в него!“

Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия