„…Едно пожелание за утре и занапред:

Да се стараем да градим общността си така, че да не сме просто хора, живеещи на едно място по едно и също време, а да влагаме поне част от себе си в бъдещето на непознати – на неродените още…“

Така завърши словото си г-жа Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия. На тържествен ритуал в навечерието на Деня на народните будители пред паметника на Благодателя априловци развълнувано заявиха:

„Аз, възпитаникът на Априловската гимназия, напускам своя духовен дом.” Така започва клетвата, която положих на своето завършване. Задължих се да страня от невежеството и да презирам духовната леност. Да имам за свята длъжност да славя името и да защитавам честта на Националната Априловска гимназия.

Този ритуал, измислен през 60-те години на миналия век от учителите Петранка Колева и Стефка Цанева, е едно сравнително ново допълнение към 190-годишната история на първото новобългарско светско училище. В същността си той е силно емоционално приобщаване към традицията.

Представям си коридорите на гимназията, вътрешния двор, изрисуваните стени, актовата зала. На тези места най-силно съм усещала, че принадлежа към общност. Мисля, че това свързва възпитаниците на гимназията – свързва ни един с друг, свързва ни и с дарителите и благодетелите на училището още от самото му създаване.

Мисля за Априлов в Одеса. Представям си този нежински грък, загубил баща си като дете, напуснал родината, болнав, несемеен, преуспял търговец, изключителен полиглот, филолог. Един човек, който no всяка житейска логика би могъл да остане сам в своята заможност и да прекара дните си в спокойствие и забрава. Но той избира друго. Създава общност, влага съдбата си в бъдещето на своя народ. Създава семейство в най-широкия смисъл на думата – училище, което обединява поколения…Това е духовен дом, от който човек не излиза.“

Автор на текста е Боряна Тодорова, випуск 2016 г. Може да прочетете целия текст на Боряна в списание „L’Europeo“ в извънредения му брой, посветен на дарителството.

Текстът бе представен от Ана Мария Георгиева и Мартин Петков в навечерието на празника пред паметника на Благодетеля.