178 думи от дванадесетокласниците в памет на личността и делото му, с почит и преклонение.

Наши гости бяха учители и ученици от СУ „Райчо Каролев“, на които предаваме щафетата по празничното отбелязване на знакова годишнина – 180 години от рождението на Райчо Каролев и 50 години от създаването на училището на неговото име.

Тази нова идея за отбелязване на годишнината от смъртта на Априлов се зароди през изминалата година по повод 190-я юбилей на първото новобългарско светско училище – Априловото и ще продължава във времето като традиция, защото трябва да помним и да не забравяме.

Ето малка част от думите днес:

„178 години след смъртта на един от най-светлите умове в българската история – Васил Априлов, ние не стоим в тишина, а говорим. Говорим с благодарност, с признателност и с чувство на дълг. Неговият живот бе в служба на народа, а смъртта му – венец на едно велико дело. Васил Априлов не угасва – той се превръща в светлина, която осветява пътя на българите към знание, свобода и достойнство. Основател на бъдещето, пример за доброта и духовен водач, възрожденец, учител, но и дарител на знание, той живее в сърцата на тези, които следват стъпките му.

Благодарност за Априлов, който сбъдна една мечта, едно желание, един копнеж. Неговият дух и сила се предават на поколенията, които прекрачват прага на нашия дом. 178 години след смъртта му, резултатът от неговия труд се отразява във всеки един успех на Априловите възпитаници.“

Изображения: Теодора Станчева, 12 а