В образа на митологичното същество, закрилник на спектакъла, са вписани две същности. Двама са и героите на спектакъла. Прожекторът огрява завършващите, те радостно преживяват метаморфозата си, на път са. В сценични костюми, застанали на сцената, за да извикат радост, за да припомнят принадлежност и да задължат в артистизъм, са изпращачите.

Те са от всички класове на Априловото училище  и вдъхновено ще изпълнят  интригуваща задача – да задвижат   празнично времето. 

На сцената се появяват познати герои, великански предлагат плещите си, за да бъде видян далечния хоризонт. Всичко е поръсено със смях, лекота, феерия на вече случилото се приятелство. Усмивките издават  енергията, която само изкуството и младостта притежават. 

И тръгваме не по познатия коловоз. За да се сдобием с магията си 💓 

И получаваме своя остров. За да срещнем с Рицаря в нас и да служим 💓

И  задвижваме аналитичния си потенциал, с приятеля до себе си. За да разгадаваме Загадката Живот 💓 

И губим, страдаме в силата си. За да изковем характер 💓 

И облози ни изкушават, формализмът усложливо ни подсказва. За да продължим да бъдем Търсене ☀️ 

В безкрая, който и изпращани и изпращачи са открили е ясно: Животът няма нужда от критици, вече ги има в изобилие, вопиюща е потребността от ПРИЯТЕЛИ  💓 

Не бих могла да споделя имената на замесените в Изпращането, ще ви предложа техни снимки, за да ги поздравявате приятелски утре.

Артистични, отговорни и невероятни Човеци, изпращачите заслужават красиви комплименти!

Стефка Костадинова