…По традиция в този ден деца и ученици са призовани да произнасят с признателност и гръмко имената на будителите, за да припомнят делата им. Това припомняне е така необходимата на всички ни съпротива срещу забравата. На нас, зрелите и посветени в обществените дела, то трябва да е намерение за подражание, за действие. Най-важно в този ден би било да заявяваме това намерение – да го изричаме като обещание, даже като клетва. Всеки осъзнат и добродетелен човек може да бъде будител, но САМО АКО в намеренията си е воден от мисъл за общността. Пантеонът на будителите, който осветяваме всяка година на 1 ноември, съдържа имена на хора, които са проектирали личната си пътека върху пътя на общността. Толкова силно са я разпознали като своя, така самоотвержено са й се посветили, че собствените им мечти са се сбъднали като всенародни. Един от тях дръзко и категорично е заявил: „Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената. Тяхната участ е забравата.“ 

Нека старателно да градим общността си така, че да не сме просто хора, живеещи на едно място по едно и също време, а да влагаме поне част от себе си в бъдещето на непознати – на неродените още.

Изборът на Нова България за честване на Ден на будителите, е денят на свети Йоан Рилски Чудотворец – преданието разказва как нахранил гладните, изцерил болните, опазил манастира си. Не е случайно, че лекарите и учителите припознават тъкмо в него своя закрилник. Пробуждането е цяр, знанието е лек.  Да са здрави и плододавни усилията на лекаря и учителя! За да е здраво обществото ни! 

Честит и осъзнат да бъде празникът за почит на будните умове!

Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия

Автор на изображението: Иван Стоянов, Випуск 2024