ТИ, 

КОЙТО ПРЕКРАЧВАШ ДНЕС ТОЗИ ПРАГ,

ТИ,

КОЙТО МЕЧТАЕШ ДА БЪДЕШ ЧАСТ ОТ ТАЙНСТВОТО НИ,

И

ТИ,

КОЙТО БЕЗМЪЛВНО БЛАГОСЛАВЯШ ТРУДА НИ ОТГОРЕ,

ПОМНИ, ЧЕ СПОДЕЛЕНОТО БОГАТСТВО  НА  ЗНАНИЕТО СЕ СЪСТОИ

ОТ ЧАСТИЦИТЕ  РАЗДАДЕНА МЪДРОСТ,  СЕТИВАТА ЗА  ЧОВЕШКАТА

ДОБРОТА,  МАЛКИТЕ ПРОЗРЕНИЯ И МНОГО ГОЛЯМА ОБИЧ!

ТОЛКОВА ГОЛЯМА, ЧЕ ДА Е СПОДЕЛЯНА 175 ГОДИНИ НЕПРЕСТАННО,

НЕВЕДОМО, НЕУМОРНО!

И ТОЛКОВА СИЛНА, ЧЕ ДА СЕ ПРЕДАВА ОТ ПЪРВОСЪЗДАТЕЛ КЪМ ПОКОЛЕНИЯ УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ТОГАВА, ДНЕС И ЗАВИНАГИ...

ГОРД, ЩАСТЛИВ И ВДЪХНОВЕНО ВЪЗРАЖДАЩ ВИ ПРАЗНИК !

АННА МАРИНОВА

ДИРЕКТОР НА НАГ

14.01.2010

Фрагменти от безсмъртието

Мост към настоящето и път към бъдещето

Национална Априловска гимназия е рожба на гордия и буден дух на българина. Нейното създаване бележи нов етап в развитието на учебното дело по българските земи. Благодарение на приноса на Васил Априлов за просветното издигане на българския народ и жертвоготовността на габровската общественост, през 1835 година отваря врати първото българско светско училище.

То е едно от забележителните явления в нашия просветен живот. В своето възникване и развитие представя пълно стремежите на българина към по-високо образование, носи всички характерни особености и противоречия на времето, в което възниква и се развива. Като продължител на великото дело, започнато от Васил Априлов, гимназията става средище на нови традиции и въпреки превратностите и противоречията в обществено-историческия живот на страната, тези традиции оформят нейния облик.

Достойни ли сме днес възпитаниците на Априловска гимназия да носим името на Априлов? Дали клетвата, която изрекохме при встъпването си в нашия духовен дом, с която се задължаваме да го почитаме, да имаме усърдие в науките, да страним от невежеството, да презираме духовната леност и да имаме за своя свята длъжност обичта към отечеството, е изречена искрено?

Образованието в момента е задължение на всеки ученик, но по времето когато се открива Априловска гимназия, се е цени високо като призвание и духовен път. Тогава е било престижно да си ученик, а училището будело Страхопочитание. Възпитаникът на Априловска гимназия Александър Симеонов от Трявна отразява в спомените си първите впечатления за училището:

„Първи път отидох с баща си в Габрово през 1875 година. Разбира се главната цел беше да видя училището. Грамадната сграда ме порази…Дали ще бъда някога тъй честит, казах си аз, да уча в Габрово!”

Тази притегателна сила на Априловска гимназия разгаря у младите любов към учението, което превръща стремежа към по-висока просвета в черта на нашия народ. Запазили ли сме днес тази черта или времето е размило и превърнало в блед спомен блясъка на училището ни. Какво за нас е то?  Накъде вървим като не знаем от къде сме тръгнали?

Не е нужно да се проследява историята на Габровската гимназия и историята на нейното създаване. Това са факти, които са проучени от историците на образованието. Трябва да се подчертае, че само едно признание не е достатъчно, за да се почувства силата на значимостта на голямото дело, защото големите дела искат достойни хора за тях. Априлов създава училище демократично по своята същност, цел и задачи, прогресивно по своето съдържание.

А, ние, днес готови ли сме да бъдем достойни пред лицето на паметта, готови ли сме да браним ценностите и традициите на училището ни, което и в настоящето, макар и под друга форма, пак буди, ако не страхопочитание, поне респект? Какво е за нас историческата памет, какво е да бъдеш днес част от историята като не само я отстояваш, но и сам я градиш в уморителния делник. Готови ли сме да застанем пред съда на времето, както Априлов, със съзнанието, че сме творци в Храма на знанието. Готови ли сме да жертваме усилия и лично време за да просперира училището ни, а на само да мислим за собственото си преуспяване?

Готови ли сме да наредим достойно имената си до това на Априлов и на Първите учители?

Боряна Димова, 11 в кл.

Паметникът на Васил Априлов

1900 година, четвърт век преди зараждането на идеята за празник на Народните будители,  габровци подемат инициативата да се построи внушителен паметник на един от най-великите български будители Васил Априлов.

Първата вноска е направена с парите събрани по случай пренасянето на тленните останки на В. Априлов от Галац на 02.10.1897 г. – 50 години след смъртта му.

През същата година е основан фонд за набиране на средства за построяване на паметник на родолюбивия габровец.

Паметникът трябвало да бъде открит през 1900 г., но трудното набиране на средствата налага през тази година, в чест на 25-годишнината на първия гимназиален випуск, да се положи само основният камък на паметника. Набирането на средства върви бавно, наистина се отзовават много граждани, ученици и учители не само от Габрово, а от цяла България, но постъпващите суми са малки.

Издава се юбилеен сборник на гимназията, продава се и парите се внасят във фонда за паметника. Цели 38 години продължава набирането на средствата – изнасят се благотворителни утра, вечеринки, уреждат се томболи и всеки според възможностите си дарява средства за родолюбивото начинание, докато е  събрана сумата 1 356 054 лв.

Обявен е конкурс за проекти за паметник на Васил Априлов, на обявения конкурс са представени 24 проекта. Журито присъжда първа награда на скулптора Марко Марков за макета с мото „Пробуда 4”. В тази скулптурно архитектурна композиция Априлов е представен, седнал с книга в ръка, в момент на размисъл. Габровци не одобряват проекта и по тяхно настояване се провежда нов конкурс.

Специална комисия с участието на Джовани Прини – професор по скулптура в Римската академия за изящни изкуства и архитектура, класира  на първо място проекта „Будител” на Кирил Тодоров, представляващ статуя на Априлов в цял ръст  и четири барелеф в основата `и. На 29 ноември е публикувано съобщение, че паметникът ще се строи по този проект. Кирил Тодоров живее по това време в Рим и там изработва паметника.

Пиедесталът е изработен от тъмен, с огледална повърхност гранит, скулптурите по него са излети от бронз. В основата са изработени 4 броя композиции, отразяващи четирите момента от развитието на българското училище – килийно, частно, взаимно спомагателно и свършено. Отгоре правостоящата фигура на  Априлов с книга в ръка. На лицевата част на паметника с големи медни букви пише: „Васил Евстатиев Априлов 1789г. – 1847г.”. На гърба има надпис: „На създателя на новобългарското училище 1835г. От българския народ 1935г.”. През лятото на 1935 г. паметникът е завършен и докаран от Италия.

Денят на Народните будители 1 ноември 1935 г. е определен за големи тържества в чест на 100-годишнината от откриването на първото новобългарско светско училище и освещаване на паметника на неговия създател. На празненството присъстват хора от всички крайща на България. След молебена, министър-председателят Андрей Тошев произнася реч и срязва трицветната лента, опасваща обвития в бяло платно паметник и го обявява за открит.

Габровци и гости на града поднасят десетки венци пред паметника, а пред изненаданите погледи на гражданите, казанлъшките летци пускат от 400 метра своя венец.

И днес, извисил ръст пред Национална Априловска гимнация, с отворена книга в ръка, Априлов сякаш напътства младото поколение „Знанието е най-голямото богатство. Завещавам Ви го, за да преуспеете!”

Кристиян Любенов, 11в клас