Вход

Статистика

Потребители: 758
Материали: 172
Връзки: 0

Кой е тук

Няма потребители онлайн

Рождени дни

Посещения

Днес40
Вчера178
За седмицата   375
За месеца   1554
Всичко214645
Начало
SOS - Будна кома
Автор NAG Team   
26 February 2010

ПОМОГНЕТЕ ДА СЪБУДИМ

 

ИЛИАН АНГЕЛОВ ПАНОВ

на 21 г. от гр. Трявна, студент ІІІ курс в СА"Д. А. Ценов" - Свищов

Възпитаник на Национална Априловска гимназия, Випуск 2007

Ilian

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Отново да го върнем към живота!!!

За набиране на средства Pro Credit Bank

BG61 PRCB 9230 1032 285518

BIC PRCBBGSF

Йонка Генчева Панова

(за Илиан Панов)

За контакт: GSM 0889 43 68 90; 0887 61 52 91; 0898 51 62 97

 
175 години Първо Новобългарско светско училище
Автор NAG Team   
13 January 2010

175godiniТИ, 

КОЙТО ПРЕКРАЧВАШ ДНЕС ТОЗИ ПРАГ,

ТИ,

КОЙТО МЕЧТАЕШ ДА БЪДЕШ ЧАСТ ОТ ТАЙНСТВОТО НИ,

И

ТИ,

КОЙТО БЕЗМЪЛВНО БЛАГОСЛАВЯШ ТРУДА НИ ОТГОРЕ,

ПОМНИ, ЧЕ СПОДЕЛЕНОТО БОГАТСТВО  НА  ЗНАНИЕТО СЕ СЪСТОИ

ОТ ЧАСТИЦИТЕ  РАЗДАДЕНА МЪДРОСТ,  СЕТИВАТА ЗА  ЧОВЕШКАТА

ДОБРОТА,  МАЛКИТЕ ПРОЗРЕНИЯ И МНОГО ГОЛЯМА ОБИЧ!

ТОЛКОВА ГОЛЯМА, ЧЕ ДА Е СПОДЕЛЯНА 175 ГОДИНИ НЕПРЕСТАННО,

НЕВЕДОМО, НЕУМОРНО!

И ТОЛКОВА СИЛНА, ЧЕ ДА СЕ ПРЕДАВА ОТ ПЪРВОСЪЗДАТЕЛ КЪМ ПОКОЛЕНИЯ УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ТОГАВА, ДНЕС И ЗАВИНАГИ...

 

ГОРД, ЩАСТЛИВ И ВДЪХНОВЕНО ВЪЗРАЖДАЩ ВИ ПРАЗНИК !

 

АННА МАРИНОВА

ДИРЕКТОР НА НАГ

14.01.2010

 

 

 

Фрагменти от безсмъртието

Мост към настоящето и път към бъдещето

 

Национална Априловска гимназия е рожба на гордия и буден дух на българина. Нейното създаване бележи нов етап в развитието на учебното дело по българските земи. Благодарение на приноса на Васил Априлов за просветното издигане на българския народ и жертвоготовността на габровската общественост, през 1835 година отваря врати първото българско светско училище.

То е едно от забележителните явления в нашия просветен живот. В своето възникване и развитие представя пълно стремежите на българина към по-високо образование, носи всички характерни особености и противоречия на времето, в което възниква и се развива. Като продължител на великото дело, започнато от Васил Априлов, гимназията става средище на нови традиции и въпреки превратностите и противоречията в обществено-историческия живот на страната, тези традиции оформят нейния облик.

Достойни ли сме днес възпитаниците на Априловска гимназия да носим името на Априлов? Дали клетвата, която изрекохме при встъпването си в нашия духовен дом, с която се задължаваме да го почитаме, да имаме усърдие в науките, да страним от невежеството, да презираме духовната леност и да имаме за своя свята длъжност обичта към отечеството, е изречена искрено?

Образованието в момента е задължение на всеки ученик, но по времето когато се открива Априловска гимназия, се е цени високо като призвание и духовен път. Тогава е било престижно да си ученик, а училището будело Страхопочитание. Възпитаникът на Априловска гимназия Александър Симеонов от Трявна отразява в спомените си първите впечатления за училището:

„Първи път отидох с баща си в Габрово през 1875 година. Разбира се главната цел беше да видя училището. Грамадната сграда ме порази…Дали ще бъда някога тъй честит, казах си аз, да уча в Габрово!”

Тази притегателна сила на Априловска гимназия разгаря у младите любов към учението, което превръща стремежа към по-висока просвета в черта на нашия народ. Запазили ли сме днес тази черта или времето е размило и превърнало в блед спомен блясъка на училището ни. Какво за нас е то?  Накъде вървим като не знаем от къде сме тръгнали?

Не е нужно да се проследява историята на Габровската гимназия и историята на нейното създаване. Това са факти, които са проучени от историците на образованието. Трябва да се подчертае, че само едно признание не е достатъчно, за да се почувства силата на значимостта на голямото дело, защото големите дела искат достойни хора за тях. Априлов създава училище демократично по своята същност, цел и задачи, прогресивно по своето съдържание.

А, ние, днес готови ли сме да бъдем достойни пред лицето на паметта, готови ли сме да браним ценностите и традициите на училището ни, което и в настоящето, макар и под друга форма, пак буди, ако не страхопочитание, поне респект? Какво е за нас историческата памет, какво е да бъдеш днес част от историята като не само я отстояваш, но и сам я градиш в уморителния делник. Готови ли сме да застанем пред съда на времето, както Априлов, със съзнанието, че сме творци в Храма на знанието. Готови ли сме да жертваме усилия и лично време за да просперира училището ни, а на само да мислим за собственото си преуспяване?

Готови ли сме да наредим достойно имената си до това на Априлов и на Първите учители?

Боряна Димова, 11 в кл.

 

nag_predi1Паметникът на Васил Априлов

 

1900 година, четвърт век преди зараждането на идеята за празник на Народните будители,  габровци подемат инициативата да се построи внушителен паметник на един от най-великите български будители Васил Априлов.

Първата вноска е направена с парите събрани по случай пренасянето на тленните останки на В. Априлов от Галац на 02.10.1897 г. – 50 години след смъртта му.

През същата година е основан фонд за набиране на средства за построяване на паметник на родолюбивия габровец.

Паметникът трябвало да бъде открит през 1900 г., но трудното набиране на средствата налага през тази година, в чест на 25-годишнината на първия гимназиален випуск, да се положи само основният камък на паметника. Набирането на средства върви бавно, наистина се отзовават много граждани, ученици и учители не само от Габрово, а от цяла България, но постъпващите суми са малки.

Издава се юбилеен сборник на гимназията, продава се и парите се внасят във фонда за паметника. Цели 38 години продължава набирането на средствата – изнасят се благотворителни утра, вечеринки, уреждат се томболи и всеки според възможностите си дарява средства за родолюбивото начинание, докато е  събрана сумата 1 356 054 лв.

Обявен е конкурс за проекти за паметник на Васил Априлов, на обявения конкурс са представени 24 проекта. Журито присъжда първа награда на скулптора Марко Марков за макета с мото „Пробуда 4”. В тази скулптурно архитектурна композиция Априлов е представен, седнал с книга в ръка, в момент на размисъл. Габровци не одобряват проекта и по тяхно настояване се провежда нов конкурс.

Специална комисия с участието на Джовани Прини – професор по скулптура в Римската академия за изящни изкуства и архитектура, класира  на първо място проекта „Будител” на Кирил Тодоров, представляващ статуя на Априлов в цял ръст  и четири барелеф в основата `и. На 29 ноември е публикувано съобщение, че паметникът ще се строи по този проект. Кирил Тодоров живее по това време в Рим и там изработва паметника.

Пиедесталът е изработен от тъмен, с огледална повърхност гранит, скулптурите по него са излети от бронз. В основата са изработени 4 броя композиции, отразяващи четирите момента от развитието на българското училище – килийно, частно, взаимно спомагателно и свършено. Отгоре правостоящата фигура на  Априлов с книга в ръка. На лицевата част на паметника с големи медни букви пише: „Васил Евстатиев Априлов 1789г. – 1847г.”. На гърба има надпис: „На създателя на новобългарското училище 1835г. От българския народ 1935г.”. През лятото на 1935 г. паметникът е завършен и докаран от Италия.nag_sega

Денят на Народните будители 1 ноември 1935 г. е определен за големи тържества в чест на 100-годишнината от откриването на първото новобългарско светско училище и освещаване на паметника на неговия създател. На празненството присъстват хора от всички крайща на България. След молебена, министър-председателят Андрей Тошев произнася реч и срязва трицветната лента, опасваща обвития в бяло платно паметник и го обявява за открит.

Габровци и гости на града поднасят десетки венци пред паметника, а пред изненаданите погледи на гражданите, казанлъшките летци пускат от 400 метра своя венец.

И днес, извисил ръст пред Национална Априловска гимнация, с отворена книга в ръка, Априлов сякаш напътства младото поколение „Знанието е най-голямото богатство. Завещавам Ви го, за да преуспеете!”

 

Кристиян Любенов, 11в клас

 

 

 

Намерете ни във Facebook